— Благодаря, но не пия. — Хен се облегна на бара и обходи бавно с поглед мъжете в помещението. Не беше сигурен дали му харесва физиономията на един от картоиграчите, но останалите бяха стабилни, почтени граждани.
— Изобщо ли? — запита Елгин, който очевидно не можеше да повярва, че Хен не се опитва просто да впечатли гражданството със своята трезвеност.
— Не ми понася — Хен погледна нагоре, където през дупките в тавана блещукаха звездите. — Ще трябва да си поправиш покрива.
— О, има много време за това. Дъждовният сезон е чак след месеци.
Хен се оттласна от бара.
— Най-добре е да не се чака последният момент — рече той и тръгна към вратата.
— Не искаш ли да направим едно раздаване, шерифе? — попита го Уоли Регън, когато минаваше покрай масата му. Картоиграчът, който му се струваше съмнителен, беше на същата маса. Той явно не приветстваше присъствието на шерифа.
— Не си падам много по картите — Хен изгледа купа банкноти, накамарени пред картоиграча. — Обикновено накрая ми струва повече, отколкото мога да си позволя.
Уоли изглеждаше малко объркан.
— Тогава седни да си поговорим.
— Бива — каза Хен, фиксирайки с поглед картоиграча, макар да отговаряше на Уоли. — Имам цяла вечер за убиване.
Уоли побутна с крак един стол към Хен и той седна.
— Всеки говори за този изстрел сутринта.
— Всеки има късмет поне веднъж.
Уоли подаде бутилката с уиски на Хен, но той я препредаде нататък.
— Това не беше случайно попадение. Беше си първокласен, хладнокръвен изстрел — рече картоиграчът. — Не познавам стрелец, който би се справил по-добре.
— Ако човек не може да стреля, по-добре да не става шериф — отвърна Хен.
— Да знаеш, че братята на Деймиън ще те подгонят, щом си го пребил — предупреди го Уоли. Той беше един от тези, които бяха наели Хен. Бе загубил твърде много крави. Хен се чудеше дали има достатъчно, за да задоволи и крадците на добитък, и картоиграча.
— Не са цвете за мирисане тия Блекторн.
— Какво смяташ да правиш?
— Ще си направя обиколката. Ще си легна. Утре смятам да правя същото.
— Ти не разбираш — рече Уоли. — Трябва да има стотици Блекторнови, пръснати из целия Тексас и от Калифорния до Мексико.
— Ако дойдат, те ще си го върнат на града — каза Нортън. — А ти ще трябва да ни защитаваш.
Внимавайки да не издаде с изражението си презрението, което изпитваше към тях, Хен изгледа и двамата.
— Когато започнат да се събират, уведомете ме. Дотогава можете да продължите с играта си.
Хен стана и се насочи към вратата.
— Какво възнамеряваш за онази жена? — попита един мъж от другата маса. Люк Тилман. Изглеждаше като миньор. Едър, груб, явно нехаещ за всякакъв ред.
Хен се закова и се обърна бавно.
— Какво се предполага, че трябва да направя за нея?
Люк се ухили.
— Ами, нищо, ако не си благоразположен. Има цяла върволица, които ще са щастливи да го направят вместо теб.
— Да разбирам ли, че ти ще очакваш нещо в отплата от нея?
— Нищо особено. Или поне нищо, което би я затруднило да даде. С тези Блекторнови по пътеките на войната тя сигурно няма да е много неотстъпчива.
— А ако съм заинтересован? — Хен знаеше, че погледът му е станал леден. Дори и Люк не можеше да не забележи студенината, която сякаш бе започнала да струи от Хен.
— Тя едва ли ще те предпочете — рече Люк отбранително.
— Тя едва ли предпочита когото и да е било — отвърна Хен. Той обходи с поглед всеки мъж в заведението, преди отново да го съсредоточи върху Люк. — Да се грижа за мисис Блекторн е моя работа, не твоя.
— Мисис Блекторн! — повтори Люк с насмешка. — Ха, че тя е толкова мисис, колкото аз съм…
— … Едно хлевоусто магаре — довърши Хен вместо него.
Люк скочи като ужилен.
— Никой не може да ме нарича глупак.
— Аз го направих.
Люк се взря в пистолетите на Хен. Самият той беше невъоръжен.
— Нямаше да го кажеш, ако не беше първокласен стрелец.
— Но аз съм. Запомнете го — с още по-студен поглед, Хен изгледа бавно салона. — Всеки, който безпокои мисис Блекторн, ще отговаря пред мен. Довиждане, господа.
— Да бъда проклет! — рече Уоли. — Не знаех, че се интересува от тази жена.
— Не се интересува — разясни Хорас Уърти. — Той отишъл там да си занесе прането точно тогава, когато Деймиън се опитвал да отвлече момчето. Моето момиче, Хоуп, ми разказа. Тя му носи храната. И доколкото мога да преценя, той не се интересува от никоя. Макар, че като го погледнеш, не можеш да очакваш, че жените се тълпят на рояци покрай него.