— Сигурно имаш работа.
— Не още. Хората, които закусват при мен, няма да станат още няколко часа поне. Хайде и ти, момчето ми, влизай — рече Грейс на Адам. — Имам тук едно парче сладкиш, което очаква да бъде изядено.
За разлика от майка си Адам не се поколеба и миг. Лаура го последва неохотно. Колкото и да се мъчеше да се преструва, че не е така, липсваше й женска компания. Липсваше й от седем години — откакто избяга от къщи малко след смъртта на майка си. И макар че мисис Уърти не даваше вид, че предлага нещо повече от обикновено познанство, то поне не демонстрираше надменността или неодобрението, което много други жени, обявили се за благочестиви не пропускаха да й покажат.
— Не мога да се начудя как можеш да ставаш толкова рано — каза мисис Уърти, като постави едно огромно парче ябълков пай пред Адам и наля две чашки кафе. — Ще се изненадам, ако някои жени не ти се сърдят, че ги измъкваш от креватите им.
Лаура се усмихна и прие кафето.
— Повечето от тях са доволни, че могат да оставят прането и парите отвън и, че не се налага да се занимават с мен.
— Аз предпочитам да виждам в очите хората, с които имам работа — каза мисис Уърти.
— Едва ли щеше да е така, ако те гледаха отвисоко или се отнасяха към детето ти така, сякаш присъствието му може да оскверни техните собствени деца.
— Да, сигурно си права — съгласи се Грейс Уърти. — Вероятно тогава щях да изрека някоя и друга по-остра дума.
— Пробвах. По този начин обаче е по-лесно.
— Разбира се. Но все пак е срамота. Изяж и останалото — каза тя на Адам, който измерваше с поглед последното парче от сладкиша.
— Предполагам, че се чудиш какво ми причини Деймиън — каза Лаура.
Грейс се усмихна топло и непринудено:
— Мина ми през ума.
Лаура развърза забрадката и я издърпа назад. Разгневеното изражение, което се появи по лицето на Грейс, й подсказа, че нараняванията й бяха точно толкова зле, колкото се опасяваше.
— Да беше ме видяла миналата седмица.
— Но защо ще ти причинява това?
— Семейството на мъжа ми е решило, че е дошло време да научат Адам да бъде Блекторн. Когато не позволих на Деймиън да го вземе, той ме удари.
— Защо не го застреля?
— Той ме изненада. Ако шерифът не се беше появил точно тогава, Адам вече нямаше да е с мен.
— Слава богу, че си жива и здрава.
— Те ще дойдат отново.
— Но сигурно…
— Сега, след като някой е пуснал Деймиън от затвора, Блекторнови знаят, че няма защо да се страхуват от жителите на Сикамор Флетс.
Беше ред на Грейс да изглежда объркана.
— Но нали имаме шериф.
— Какво може да направи сам един човек? Аз дори не знам дали той ще им се противопостави. Какъв е той? — беше се мъчила да се въздържа, но любопитството й към Хен бе всъщност причината, поради която прие поканата на Грейс. — Извинявай, може би не трябваше да питам — добави Лаура бързо, — но искам да знам.
— Ако бях на твое място, и аз щях да искам да знам всичко за човека, който вече е имал смелостта да застане между мен и Блекторнови.
— Той направи повече от това. Погрижи се за раните ми — неочаквано Лаура се подсмихна. — Накара ме да си наложа лицето с киселици. Адам се скъса да се смее с мен. — Тя прие по-сериозно изражение. — Блекторнови няма да преглътнат леко тая обида. Някой трябва да му каже да напусне града.
— Защо не му кажеш ти?
— Ще изглежда много неблагодарно от моя страна, особено след това, което направи за мен.
— Ами, аз не съм много уверена, че ще си отиде, даже и да го предупредиш. Той е човек на револвера, а от моя опит съдя, че тези хора не избягват сблъсъците, даже и да знаят, че е по-добре за тях.
Лаура усети как стомахът й се свива.
— Какво искаш да кажеш с това човек на револвера? — попита тя.
— Според Хорас фермерите са избрали Хен Рандолф заради репутацията му на човек, който не се двоуми да премахва тези, които излизат на пътя му.
Убиец! Хен Рандолф беше един убиец!
Вътрешностите на Лаура се обърнаха. Изглежда, че накъдето и да се обърнеше, все се натъкваше на мъже, за които убиването беше достатъчно просто нещо, все едно сядаш да ядеш. Беше се надявала, че Хен Рандолф е различен. Той беше суров и не особено загрижен за чувствата й, но също беше любезен и внимателен. Самотата му я беше привлякла по-силно отколкото външността му. Беше я доловила, защото и тя беше самотна.