— Би могла да се настаниш в шерифската къща, докато си намериш жилище.
— Не живееш ли ти там?
— Да, но има предостатъчно свободно място.
Лаура го изгледа, сякаш беше някой идиот, но само каза:
— Тук съм си добре. Сега, ако не възразяваш, имам много работа.
— Знаеш, че Блекторнови ще опитат отново.
— Какво толкова си се разтревожил за мен? Аз съм просто перачка.
— Моята работа е да защитавам всички жители на Сикамор Флетс.
— Аз не живея в Сикамор Флетс, така че можеш да спреш да се тревожиш за мен.
— Защо си толкова нетърпелива да се отървеш от мен?
За момент Лаура сякаш не смяташе да му отговори, но после промени решението си.
— Предполагам, че ще ни спести време и нерви, ако ти го кажа направо. Мисис Уърти ми разказа всичко за теб. Наели са те, защото си убиец. Това може да е добре за града, но аз не искам да имам нищо общо с такива хора. Още повече не желая Адам да има нещо общо с тях. Твърде е малък, за да разбере. Не съм изкарала седем трудни години сама в този каньон, за да позволя всичко да се развали сега. Дори не искам той да запомня името ти. Сега се връщай в Сикамор Флетс и ако обичаш — не се връщай повече.
Хен се взираше смаяно в Лаура. Не можеше да повярва на ушите си. Не можеше да прецени дали повече е изумен или разгневен, докато не усети изгарящия пламък на гнева да помита самообладанието му.
— За убиец като мен, наистина много просто и ясно казано — отвърна той и с усилие овладя изражението си. — Попитах мисис Уърти защо не те харесват хората от града. Тя каза, че вината е и в двете страни. Навярно е права, но невъздържаният ти език ми се вижда достатъчна причина за изолацията ти. Започвам да се чудя дали влиянието ти върху момчето е за по-добро от това на Блекторнови.
Лаура се почувства така, сякаш я беше зашлевил. Но докато успее да се съвземе от шока и изненадата и да му отвърне както подобава, той се беше обърнал и тръгнал.
— Не смяташ, че ще се вслушам в мнението на един професионален стрелец и убиец, нали? — изкрещя тя подире му.
Хен спря и се обърна бавно.
— Все още съм жив. Това би трябвало да означава нещо.
Остри, хапливи думи напираха на устните на Лаура, но останаха непроизнесени. Напрежението между тях се сгъсти неимоверно. Изглеждаше толкова застрашителен, че тя не промълви и звук, докато той не се обърна и си замина.
Гневът избиваше по бузите на Лаура дълго след като Хен беше изчезнал в далечината. Един обикновен убиец, коравосърдечен тип с револвер в ръка имаше нахалството да я критикува! Главата й не можеше да го побере. Беше я сравнил с Блекторнови, а това съвсем я влудяваше. Добре че си беше тръгнал, защото като нищо можеше да се изкуши да го удари.
Тя положи ръка на лицето си. Хен бе почистил калта и се бе погрижил за раните й. Беше се разтревожил за нея дотолкова, че да дойде да я предупреди. Беше й предложил дори собствения си дом.
Отпусна бавно ръката си. Гневът й избледня, оставяйки след себе си чувство на хлад и празнота. Никой никога не беше правил толкова неща за нея. Дори собственото й семейство. Дори и собственият й съпруг.
Тя не мислеше, че причината е тази, поради която другите мъже се интересуваха от нея. Припомни си отражението си в огледалото. Не, определено не беше полудял по тялото й. Всяка евтина курва изглеждаше по-добре от нея в момента.
Отново вдигна ръка към лицето си, но я възпря по средата на движението. Все още можеше да усети пръстите му върху бузата си, тяхната нежност. Можеше да си спомни и очите му. Най-красивите сини очи, които бе виждала, дълбоки и ясни. И празни. Никакви чувства. Сякаш той беше само една празна обвивка без съдържание.
Думите му също бяха сурови. Всъщност съвсем не трябваше да я изненадва това, дето я бе сравнил с Блекторнови. Беше вече й казал, че момчета, които растат само покрай жени, стават мекушави. Той самият трябва да е бил отгледан от пума. В живота си не бе срещала толкова твърд и непоклатим човек като него.
Тогава тя си припомни докосването. Докосване на някой, който е искрено загрижен, същото докосване, което един мъж би дал на сина си — силно, нежно, здраво, изцелително, успокояващо.
Един професионален стрелец не би си направил труда да се погрижи за жена. Нито пък някой убиец. А той беше го направил.
Защо?