Чудеше се какви ли са били родителите на Лаура. Дали са се опитали да я откажат от Карлин или са счели, че шестнадесет е една добра възраст да се омъжи и да излезе от къщата.
Хен стана и се приближи до прозореца. Слънцето жареше безмилостно както всеки ден и свиваше сенките до стените. Градът беше като замрял. Хората вероятно тъкмо обядваха. Това трябваше да прави и той, вместо да се тревожи за Лаура. Ако имаше здрав разум, щеше да си гледа само своята работа. Не, ако имаше някакъв здрав разум, щеше да е върнал шерифската звезда на Бил Нортън в момента, в който откри, че някой е освободил Деймиън.
Но той нямаше да си замине; не още. Не и докато не се убеди, че Лаура е в безопасност.
— Не ти ли харесва храната? — попита Хоуп.
— Не съм гладен.
— И мама не я харесва. Търси нов готвач. Тя казва, че не може да се очаква ресторантът да процъфтява, ако хората не харесват храната.
— Мисис Блекторн може ли да готви?
— Трябва да може, нали? Искам да кажа, щом никога не се храни в града.
— Хайде — каза Хен и започна да подрежда чиниите върху подноса. — Трябва да приказвам с майка ти.
Мисис Уърти се чувстваше неудобно и й личеше.
— Бих се радвала да помогна, шерифе, но дори и да знаех, че тя умее да готви — а аз не знам — не бих могла да я наема.
Хен беше отгатнал отговора, още когато започна да обяснява какво има предвид. Можеше да го види в очите на госпожа Уърти. Можеше да го долови в гласа й, когато отпрати Хоуп. Овладя гнева си. Дългата практика го бе научила да потиска всяка външна проява на чувствата си.
— Що се отнася до мен, аз бих искала да направя нещо за нея и вероятно ще го направя, ако тя ми позволи, но ще е погрешно да я наема за готвачка.
— Тя се нуждае от място, където ще се чувства сигурна — каза Хен. — Не може да си позволи да се пресели в града, докато не си намери работа.
— Съжалявам. Независимо дали ми харесва или не, хората не я одобряват. Те няма да идват в ресторанта, ако я наема.
— Защо? Та нали й дават прането си?
— Не мога да ви отговоря защо е така. Само знам какво ще се случи. Колкото и да ми се иска да помогна на мисис Блекторн, първо трябва да мисля за собственото си семейство. На нея няма да й стане по-добре, ако нашият бизнес за падне в полза на хотела и кръчмите.
— Вие я наричате мисис Блекторн? Вярвате ли, че е била омъжена?
— Не зная нищо — каза мисис Уърти. — Щом тя казва, че е била омъжена, за мен е мисис Блекторн.
— Макар че семейството му го отрича?
— Не бих приела думата на един Блекторн на доверие за каквото и да е.
Хен усети как възелът вътре в него се отпуска мъничко.
— Навярно бихте могли да поговорите на дамите за нея, да се опитате да ги накарате да я включат… Какво има?
Твърдото изражение на мисис Уърти отново се бе възвърнало на лицето й.
— Дамите няма да я приемат. Знам, защото съм се опитвала. А на мъжете им идват неприлични мисли, когато тя е наоколо.
— Не е нейна вината за това.
— Няма значение. Жените няма да приветстват между себе си някоя, която чувстват като заплаха.
— Могат да поговорят със съпрузите си.
— Господин Рандолф, очевидно вие сте възпитан с много високи стандарти и очаквате и другите да се придържат към тях. Бих желала всички да са възпитани така, но те не са. Можете да казвате колкото си искате кое как трябва да бъде, но това няма да промени нищо. Ако смятате да имате успех като шериф, най-добре е да го научите веднага.
Хен се взираше зашеметен в мисис Уърти.
— Дамите от Сикамор Флетс са на мнение, че Лаура избягала с Карлин Блекторн, без да се омъжи за него. Същото вярват и мъжете. Тя е два пъти по-хубава от дъщерите им и десет пъти по-хубава от жените им. Те се страхуват от нея. Не желаят дъщерите им да се сближават с нея; не повече, отколкото желаят синовете или съпрузите им да го правят. Може това да не ви харесва, също, както и на мен, но така стоят нещата. Ако желаете да помогнете на Лаура, най-добре веднага да го осъзнаете.
Глава шеста
Хен вероятно щеше да бъде благодарен на мисис Уърти за нейната прямота, ако на излизане от ресторанта не беше срещнал мисис Нортън. Съпровождаха я една млада жена, която Хен не познаваше, и една, още по-млада, очевидно дъщеря й. Като съпруга на банкер мисис Нортън имаше значително влияние в Сикамор Флетс. Ако тя решеше да приеме Лаура, повечето от другите жени сигурно щяха да последват примера й.
— Добър ден, шерифе — поздрави го мисис Нортън и се усмихна любезно. — Имах намерение да ви кажа колко съм впечатлена от начина, по който се справихте с оня млад хулиган. Уилям ми каза, че ще мине известно време, преди той да може отново да държи оръжие.