Хен се усмихна вътрешно. Никой друг в града не наричаше Бил Нортън Уилям.
— Радвам се, че го споменахте — каза той. — Бих искал да ви помоля за нещо.
— Разбира се, шерифе. На вашите услуги.
— Опитвам се да убедя Лаура Блекторн да се премести в града. — Усмивката изчезна от лицето на мисис Нортън като изтрита с мокър парцал. Цялото й поведение се преобрази от добронамереност към раздразнение. — Блекторнови заплашват да отвлекат детето й — продължи Хен. — Тя не е в безопасност в този каньон. Има нужда от работа и жилище.
Изражението на мисис Нортън стана толкова мрачно, сякаш се бе натъкнала на нещо изключително отвратително, без шанс да го избегне.
— Няколко пъти съм се опитвала да предложа на тази жена християнско милосърдие.
— Не говорим за милосърдие. Говорим за работа и подслон за жена и дете, които са в опасност.
— Нека да помоли за тях.
— Смятате ли, че ще го направи?
— Не.
— Тогава не е много християнско да й налагате такова ограничение.
Мисис Нортън почервеня.
— Аз ще поговоря с нея — обади се младата жена.
— Нищо подобно! — произнесе категорично мисис Нортън. — Няма да позволя на моята племенница да общува с тази жена.
Младото момиче се усмихна. Хен намери, че усмивката й бе самото очарование.
— Да поговориш, не означава да общуваш, лельо Рут.
— Миранда Трескот, майка ти никога не би ми простила!
— Навярно не, но мама и аз имахме различия по доста въпроси. Ще се радвам да говоря с нея, шерифе. Как предлагате да постъпя?
— Май е най-добре да се видите с Хоуп Уърти или майка й. Те ще ви кажат по-добре.
— Грейс Уърти винаги се захваща с някоя особа, която най-добре да бъде оставена на участта й — каза мисис Нортън.
— Благодаря ви, мис Трескот. Радвам се, че в Сикамор Флетс има поне една личност, желаеща да даде добър личен пример.
Мисис Нортън поаленя.
— Моля да ме уведомите за резултата от разговора ви.
Хен ги отмина. Ако беше останал само миг повече, нямаше да се стърпи да не каже на Рут Нортън какво точно мисли за нея и нейното християнско милосърдие. Но това нямаше да доведе до нищо хубаво за никого, а особено за Лаура.
— Съжалявам, но не можах да постигна много — каза Миранда Трескот на Хен. — Тя изобщо отказва да обмисли възможността за преместване.
Хен не беше очаквал, че мис Трескот ще го посети в затвора, и подскочи учуден, когато тя престъпи прага. Затворът не беше подходящо място за една дама.
— Не, благодаря — отвърна Миранда, когато Хен й предложи стол. — Не мога да остана. Само влязох да ви съобщя за печалния си провал.
— Оценявам желанието ви да опитате.
— О, аз не съм се отказала. Надявам се, че още няколко визити от моя страна ще я убедят в нашето искрено желание да й помогнем.
— Отдавна ли сте в Сикамор Флетс? — попита я Хен.
— По-малко от шест месеца. Дойдох да живея при леля Рут след смъртта на майка ми. Израснах в Кентъки — тя се отправи към вратата.
— Бих искал да знам как се развиват нещата — каза Хен.
— Ще ви уведомявам. Довиждане.
Хен усети, че се е изпотил. Върна се обратно до бюрото си и се отпусна тежко в стола. Не знаеше защо постъпва така. Миранда Трескот беше една много очарователна жена, истински образец на дама.
Може би това беше причината да се поти. Не беше свикнал да бъде в общество на жени като нея. Тяхната благопристойност и невинност го изнервяха. Не знаеше как да се държи и какво да говори, но най-добре щеше да е да се научи по-бързичко. Тя беше единствената жена, изразила желание да помогне на Лаура.
Лаура не се виждаше никаква, когато Хен наближи къщата. Не се чуваше никакъв звук и никой не отговори на почукването му. Той огледа внимателно този малък остров насред каньона, изпълнен със скални отломъци, и се зачуди какво може да е накарало Лаура да се застои тук толкова дълго. Разглеждането на каньона без одухотворяващия ефект на нейното присъствие му позволяваше по-добре да разбере решимостта й да отгледа сина си по свой собствен начин. Ще трябва дяволски много убедителност, за да се промени решението на жена, готова да бъде доброволен затворник на място като това.
Хен отиде до потока. Замисли се дали имаше някаква опасност за Лаура от дивите животни, живеещи по-нависоко в планината. Съмняваше се, че те ще слязат толкова надолу за вода или да ловуват, но реши да провери за някакви следи за всеки случай. И тогава откри пътечката, водеща нагоре по каньона. Следите показваха, че е доста използвана. Реши да провери накъде водеше. След около петнайсетина минути излезе на една ливада, където откри Адам, който се опитваше да оседлае един кон, прекалено едър и буен за него.