— Покажи ми какво намери — изиска Хен.
Лаура му подаде едно малко шише. Той го поднесе до носа си, изсумтя одобрително и след като почисти кръвта и калта от едната страна на лицето й, го намаза обилно с билковата отвара, за да дезинфекцира раните. Той работеше в пълно мълчание. Лаура се учудваше на деликатността му. Никога досега не беше срещала мъж, на когото изобщо би му хрумнало да се погрижи за една жена. Жените сами трябваше да се грижат за себе си. Нито пък си бе представяла, че един мъж, достатъчно твърд, за да се справи с Деймиън, може да бъде изпълнен със загриженост да не й причини допълнително страдание. И все пак, някъде под внимателното му докосване, тя усещаше твърдост, която стигаше до същността на личността му.
— За какво беше всичко това? — попита той накрая.
— Мислех, че не те интересува. — Тя не разбираше защо, но отказът му да я попита по-рано я беше раздразнил.
— Мен не. Но шерифа — да.
— Има ли някаква разлика?
— Разбира се.
Тя му повярва. Ако някой би могъл да се раздвои, то мъжът насреща й определено бе от този тип. Как иначе би могъл да я докосва толкова нежно и внимателно и същевременно да изглежда тъй студен и отдалечен? Този контраст я интригуваше също, както и най-сините очи, които някога беше виждала.
— Моят съпруг умря, преди Адам да се роди. Никой от роднините му не даваше и пет пари за него, докато беше бебе. Но сега е на шест и те си мислят, че той трябва да живее с тях.
— Както разбирам, ти не си съгласна.
— Ти щеше ли да си съгласен на мое място? — от възбуда Лаура се люшна в ръцете му и потръпна.
— Стой спокойно.
Внимателен, но не чак състрадателен. Беше сигурна, че към коня си ще покаже повече чувства.
— Не зная нищо за твоето положение — произнесе Хен, без да вдига очи от заниманието си. — Но от опит мога да кажа, че момче, което расте само около жени, става слаб мъж. А това може да го убие.
Лаура се отдръпна рязко назад.
— А от твоя опит става ли ти ясно какво се случва с момчетата, които израстват като Деймиън?
— Обикновено ги убиват.
Той се държеше така, сякаш не говореха за живот и смърт, а си бъбреха за времето.
— И ти мислиш, че Адам трябва да се възпитава по този начин? — сряза го тя.
— Мразя да гледам как загиват хора, даже и тези, които си го заслужават. — Хен отново обхвана лицето й и продължи работата си.
Е, и това е нещо, помисли си Лаура: той не одобряваше убийството. Даже никак не бе малко.
— Нямам никакво намерение да позволя на Деймиън, или който и да е Блекторн, да сложи ръка върху Адам. Не искам да израсте мекушав, но искам да го възпитам в принципи, които аз уважавам.
— Дано да успееш.
— Не вярваш, че ще мога?
Какво я засягаше неговото мнение? Разгневи си на себе си, че го попита.
— Не зная. Изглеждаш забележително упорита жена, но не знам дали ще можеш да се справяш с всички трудности.
Лаура се дръпна отново.
— Справила съм се с твърде много неща, включително да се грижа сама за себе си и сина си в течение на седем години.
— Само преди няколко минути не изглеждаше да се оправяш толкова успешно.
Хен я извъртя към светлината. Тя потрепна, когато той я докосна по рамото.
— Боли ли те?
— Ударих се на един камък, като паднах.
— Дай да видя.
— Не.
— Опасяваш се, че ще се опитам да се възползвам от ситуацията? — Погледът му я прониза безпристрастно.
— Н-не.
— Мислиш, че няма да е прилично?
— Разбира се, че не.
— Тогава нека да видя какво ти е.
И нечувствителен също, помисли си Лаура, докато оголваше рамото си. Той явно не разбираше колко й беше унизително да се остави на грижите му.
Когато я докосна, тя едва не подскочи от стола, макар че докосването му бе прекалено леко, за да й причини болка. Всъщност усещането бе толкова необичайно удивително, че и остави леко задъхана. Тя забрави болката по лицето си. Усещаше единствено върховете на пръстите му върху топлата плът на рамото си. Не можеше да се принуди да го погледне в очите. Внезапно, остро, болезнено тя усети, че той е мъж, а тя — жена.
Престани да се правиш на глупачка Държиш се така само защото седем години не те е докосвал мъж.
Каквато и да беше причината, беше й напълно невъзможно да остане безразлична.
— Кожата не е разкъсана — каза Хен. Той натисна леко, но нея я прониза болка като от шило и тя потрепери. Хен сигурно го забеляза, но не се извини. — Трябва да си много внимателна следващите няколко дни.