— За какво ти е да знаеш?
— На мен не ми трябва. Но добрите маниери изисква да си кажем имената.
Хлапето изгледа яростно Хен.
— Казва се Джорди Макгинис — каза Адам — Той е сирак.
— Не виждам защо смяташ, че това трябва да говори лошо за него. Той няма никаква вина.
Погледът на Джорди леко се смекчи.
— Искам да поговоря с теб. Ще ме изчакаш ли тук?
Джорди се поколеба за момент, преди да кимне утвърдително.
— Няма да избягаш, нали?
— Нали казах, че ще чакам!
— Добре, добре. Хайде с мен — каза Хен на Адам.
— Но Джорди каза, че…
— Можеш да ми разкажеш какво е казал, докато те поизмия — прекъсна го Хен. — На майка ти ще й прилошее, ако те види такъв.
— Не, няма. Ще й кажа, че съм паднал. Често й казва, че съм паднал.
Адам се запъти с явно нежелание към къщата, но като влязоха, напереността му поотлетя. Хен наля малко вода легена и навлажни един парцал.
— Кажи ми сега за какво беше всичко това — Хен накара момчето да застане на светло, за да го вижда по-добре.
— Той каза, че баща ми бил бандит и че бил убит, защото се опитвал да открадне някакви крави.
Хен изми мръсотията от лицето на Адам. Беше позачервено тук-там, но кожата не беше наранена.
— Какво ти е казвала майка ти?
— Мама каза, че татко са го убили, когато се опитвал да попречи на някакви бандити. Каза, че е бил добър човек, като теб.
Хен се напрегна, сетивата му се наостриха. Възможно ли е Лаура да е променила мнението си за него?
— Майка ти казала ли е наистина, че аз съм добър?
— Не.
Не беше си го помислял на сериозно, но се чувстваше разочарован, което го изненада. Никога не бе плащал дан на чуждото мнение. Защо пък да започва сега?
— Често ли се биеш?
— Понякога — отвърна Адам и наведе глава.
— Заради това, което момчетата говорят за баща ти?
— То не е вярно — с настойчивост извика Адам. — Татко е бил добър. Мама ми каза.
— Тогава защо се биеше с Джорди?
— Той каза, че татко е бил крадец.
— Трябва да се научиш да не обръщаш внимание, когато хората се опитват да те предизвикат. Тях не ги интересува истината. Единствената им цел е да те накарат да побеснееш.
Адам повдигна поглед.
— И мама така казва.
— Права е. Хайде сега си иди. Тя сигурно се чуди къде си.
Излязоха заедно навън. В мига, когато Адам съзря Джорди, походката му се разколеба. Той направи гримаса и побягна към каньона. Джорди чакаше там, където го бяха оставили. Беше си запълвал времето да чертае рисунки из гъстата кал. Хен го фиксира за миг и детето се стресна от втренчения му поглед.
— Защо си казал, че баща му е бил бандит?
— Защото е така. — Джорди не вдигна очи, а просто продължи да чертае из тинята. — Всеки знае, че е бил убит, когато се опитвал да открадне един бик. Не знам защо Адам не иска да повярва.
Защото майка му му беше представила нещата по-другояче, за да не се срамува детето от баща си.
— Защо се биеш с него? Ти си по-големият.
— Той ме нападна — отвърна остро Джорди.
— Няма ли да скочиш и ти, ако някой нарече баща ти крадец и убиец?
Джорди отново заби поглед в земята.
— Това е истината. Всички го знаят.
Хен седна удобно на една скала на ръба на банкета.
— И моят баща беше убиец. А и бандит, предполагам.
— Не вярвам — промълви Джорди.
— Всички знаеха. Положението стана толкова лошо, че хората ни прогониха от Вирджиния чак до Тексас.
— В такъв случай как стана шериф?
— Хората не знаят.
— Мислиш, че ще ти отнемат звездата, ако разберат?
— Кой ще им каже? Никой освен теб не знае — Хен изгледа нехайно момчето.
Очите на Джорди се разшириха от възхита.
— Не си казал на никого, освен на мен?
— Не.
— Дори и на Адам?
Хен поклати отрицателно глава.
— Не се ли страхуваш, че ще те издам?
— Мислех си, че трябва да се посближим малко ние. Ти, Адам и аз.
— Защо? Никой не може да се заяжда с мен — рече гордо Джорди. — Иначе ще му разбия носа.
— Адам каза, че си сирак.
Джорди се намуси.
— Трябваше да го цапна за това.
— Къде живееш?
— Където ми падне — момчето се сви под погледа на Хен. — Понякога спя в конюшнята.
— Къде се храниш?
— Карам я някак си.
— Крадеш ли?
— Не! — Той сведе очи. — Мисис Уърти ми дава храна. — Очевидно беше, че се срамува да зависи от милостта на другите.
— Добре, аз бих искал да наглеждаш Адам и да го пазиш от другите момчета, които му се подиграват.
— Защо да го правя?
— Ще ти го възложа като работа. В замяна ще може да спиш в моята къща. Имам две цели стаи, които никой ни използва. Имам също нужда някой да ми подрежда нещата. Ще ти плащам долар на ден.