— Мога да се държа толкова добре, колкото и ти.
— Навярно, но не можеш да говориш толкова добре.
— Шерифът ще ме научи и на това.
Те седяха и се измерваха с очи над храната.
— Каква е сделката ви?
— Няма да ти кажа.
Ще си взема вечерята обратно.
Джорди изгледа лакомо храната и каза:
— Нека първо да хапнем, после ще ти кажа.
— Наполовина — спазари се Хоуп.
— Съгласен — каза Джорди и довлече един стол за себе си. Внезапно се осъзна и донесе още един за Хоуп.
— Но трябва да се закълнеш в гроба на майка си, че жива душа няма да узнае.
— Мама си няма гроб.
— Е, баба ти тогава — каза Джорди с отвращение.
— Това са детинщини.
— Тогава няма да ти кажа.
— Добре — капитулира Хоуп, — но ако е някакъв номер, ще ти издърпам ушите.
— А аз ще ти счупя носа.
Като приключиха с нападките, двамата се настаниха удобно за вкусно хапване и задушевни приказки.
Глава осма
Лаура се движеше забързано по тротоара. Не беше свикнала да бъде в града толкова късно сутринта. Не беше свикнала да вижда улиците, изпълнени с хора, нито беше свикнала да я зяпат. Придърпа шапката си по-ниско над очите. Синините все още личаха.
Но с приближаването на целта напрежението й не се разсейваше. Тя поспря за момент пред вратата на хлебарницата на Рийд, пое дълбоко дъх да събере куража си и влезе вътре.
Прекрасният аромат на току-що изпечен хляб накара стомаха й да се разбунтува. Всякакви видове кейкове и сладкиши почиваха под стъклени похлупаци от двете страни на магазина. Иззад щанда Естел Рийд измерваше Лаура с леден поглед.
Тялото на Естел бе плътно обвито от черна памучна рокля, която я закриваше от брадичката до петите и ръцете чак до китките. Беше опънала косата си на кок толкова безмилостно, че очите й бяха заприличали на две цепнатини. Отгоре си бе сложила огромна бяла престилка, за да предпазна роклята от брашно и захар.
— Какво правиш тук? — сопна се Естел.
Нищо не можеше да разгневи по-силно Лаура от това презрително отношение. Тя отиде наперено до щанда и се изправи точно пред носа на другата.
— Дошла съм за парите си. От две седмици не си ми плащала нищо.
— Не мога да оставя парите да се търкалят така безнадзорно. Никога не знаеш кой може да офейка с тях.
— Другите жени го правят или пък ме посрещат на вратата.
— Не мога да вися на прозореца и да си подавам главата навън през пет минути само защото на теб ти е скимнало да се появяваш, преди почтените хора да станат от сън.
— Добре, ето днес съм дошла в приличен час, ти очевидно си станала от сън и ако някой ми открадне парите от тук до каньона, това няма да е твой проблем. Дължиш ми девет долара и ги искам сега.
— Ще си ги получиш, когато съм готова да ти ги дам — изскърца Естел, очите й просветваха гневно.
— Ще ги взема сега.
— Нямам ги в наличност.
— Имаш ги в ей онова чекмедже. Броеше ги, когато влязох.
— Как се осмеляваш да ме шпионираш!
— Не съм те шпионирала. Ти не се криеше, докато не ме видя да влизам.
— Понеже не ти се доверявам. — Лаура усети яростен пристъп на гняв, но си каза, че Естел е долна, стисната и алчна жена. Съмняваше се, че тя би имала вяра и на Свети Петър дори, що се отнася до чекмеджето с парите й. — Освен това не си ми носила дрехи от два дена.
— И няма да нося, докато не ми се плати.
— Уличница! — излая гневно Естел. — Трябваше да зная, че една жена, достатъчно безсрамна да разтиква копелето си навсякъде също като почтените деца, е напълно в състояние да направи нещо подобно!
Лаура отмести преградата, пристъпи и се озова само на сантиметри от раздразнената физиономия на Естел.
— Да не съм те чула да кажеш нещо подобно още веднъж, или така ще те ударя, че ще ти остане белег да ме помниш.
— Не ме заплашвай — каза Естел като отстъпи неволно назад.
— Това не са заплахи — Лаура издърпа чекмеджето и посочи с пръст съдържанието му. — Плати ми.
— Не плащам на никой, който ме заплашва.
— Може би желаеш да си поговорим? — каза Лаура и отново се приближи към Естел.
— Не се страхувам от нищо, което можеш да кажеш. Животът ми е като отворена книга.
— Тогава предполагам, няма да имаш нищо против да се узнае, че мъжът ти всяка нощ към девет и половина се промъква в кръчмата на Легхорн? Доколкото разбирам, доста се е сближил с една персона, подвизаваща се под името Хубавичката Тили?
Естел пребледня като сняг.
— Само издумай нещо за това и ще те убия с голи ръце ако трябва.
— Дай си ми парите и няма за какво да се тревожиш.
— Няма да ти платя, докато не ми донесеш дрехите.