— Той не е добър човек. Той…
— Не е вярно! — извика Адам. — Добър е! Добър е!
— Той е професионален стрелец — каза Лаура на сина си. — Той убива хора.
— Не ме интересува! — изплака Адам, разтърсвайки буйно глава. Беше затворил плътно очи, тъй като в ъгълчетата им започваха да се събират сълзи.
— Не искам да дружиш с хора от този тип — каза Лаура. — Не искам да останеш с убеждението, че оръжията са начин да…
— Не ме интересуват оръжията — извика Адам. — Аз го харесвах. Ти нямаше никакво право да го пропъждаш.
Адам пусна гривата на Санди и се плъзна надолу. Не беше елегантно приземяване, но все пак се задържа на краката си. Той се затича, препъвайки се, надолу по пътеката.
— Ще отида да му кажа, че го харесвам.
— Адам Блекторн, веднага се върни тука! — извика Лаура, но Адам не намали скорост. Лаура пусна оглавника на Санди и се спусна след сина си, но нямаше никаква надежда, че ще го настигне. Макар и само на шест, той беше силен и бърз.
— Адам, върни се! — извика отново тя, без да очаква наистина, че ще й се подчини. Спря да тича. Стоеше там, поемайки въздух на пресекулки, хапейки кокалчетата на здраво стиснатите си юмруци, и гледаше как синът й изчезва зад завоя на каньона.
Беше изгубила сина си.
Трябваше да си го върне. Адам беше всичко, което имаше. Без него нямаше за какво да живее на този свят. За свой ужас Лаура се улови, че мисли за Хен. Как бе възможно да позволи на мъж, който застъпваше всичко, което тя мразеше, да спечели чувствата й? А той тъкмо това бе направил. Даже когато казваше на Адам, че Хен не е добър, нещо в нея се надигна, за да отрече собствените й думи.
По същия начин се бе държала и с Карлин, Тогава беше само едно глупаво момиче, отчаяно копнеещо да се отърве от бруталността на втория си баща, но би трябвало да прояви достатъчно здравомислие и да осъзнае, че дивото изражение в очите му, пренебрежението му към законността, безразсъдността му, готовността му да бъде воден от емоциите си, а не от здравия разум, ще го превърнат в ужасен съпруг.
Е, но не беше проявила здравомислие. Беше виждала само очарованието да бъде с мъж, който не се страхува от нищо, който заплашваше, че ще убие втория й баща, ако я докосне само веднъж още, мъж готов да избяга с нея и никога да не се обърне назад.
Изглежда, че проявяваше същата липса на трезва преценка и спрямо Хен. Трябваше да намери начин да се махне от Сикамор Флетс. Адам не беше достатъчно силен, за да е защитен срещу очарованието на Хен, нито пък тя. Единственият сигурен начин бе да не го вижда никога отново.
Но тя нямаше къде да отиде, нито пък с какво. Можеше единствено да остане и да се изправи лице в лице с проблемите си.
Седмица по-късно Хен беше все още толкова бесен, че хората пресичаха улицата на другата страна, за да отбягнат заплашителния му поглед. Хоуп беше неестествено тиха по време на съвместните им вечери. Джорди беше потиснат и унил.
След като приключи обяда си в пълна тишина, Хен реши, че се нуждае да остане насаме с мислите си за известно време. Никога не беше ставал център на внимание, но отвратителното му настроение привличаше интереса на по-любопитните. Нямаше намерение да обяснява на никого причините за раздразнението си, но усещането, че започва да стана източник на подозрения и клюки, разваляше още повече настроението му.
— Ще отида да пояздя — каза той на Хоуп. — Джорди може да довърши обяда ми.
Хоуп блокира ръката на Джорди, когато той се пресегна за чинията на Хен.
— Той яде прекалено много — рече тя.
— Не е вярно! — възкликна Джорди възмутено. Пак посегна към чинията и отново пропусна.
— Просто наваксва за годините, когато не се е дохранвал — обясни Хен.
— Трябва ли да го направи само за един месец?
Намек за усмивка се появи в ъгълчетата на устата му.
— Малките момчета обикновено са такива.
Джорди грабна чинията със стремително движение, което свари Хоуп неподготвена.
Искрицата добро настроение у Хен угасна. Децата му напомниха за Адам. Обърна гръб на Хоуп, за да не забележи тя как се вкамениха чертите му.
— Пак ли ще ходиш да търсиш крадците на добитък? — попита го Хоуп.
— Да. На Питър Колинс пак са му изчезнали животни.
— Тогава трябва да се насочиш към Сиенега Уош.
— Че какво мога да намеря сред блатата?
— Ако търсиш конекрадци, значи търсиш Блекторнови. Цяла тумба от тях обитават онова място.
Хен грабна шапката си и се насочи към конюшнята през почти празните улици. Очевидно никой не обядваше толкова бързо като него.