— Хен Рандолф?
— Джорди чисти къщата му, мете канцеларията и шерифът му плаща. Дори го пуска да спи в къщата и му дава обяда си.
— Какви ги говориш?
— Шерифът никога не бил гладен. Хоуп казва, че той вече почти нищо не ядял.
— Нищо ли? И пускал Джорди да спи в къщата му, така ли?
— Джорди харесва шерифа. Казва, че това е най-добрият шериф, който някога се е раждал. Онзи ден разби носа до Шорти, тъй като Шорти каза, че шерифът се страхувал от Блекторн. Имали си вземане-даване, но аз не зная какво точно. Джорди не ми каза, а и Хоуп също не нае.
— Не знае — автоматично го поправи Лаура, но Адам вече беше изчезнал, оставяйки я сама да се чуди дали пък не беше сбъркала в преценката си за Хен. Едно нещо беше да даде работа на Джорди Макгинис и да го приюти в дома си. Но това, че момчето го беше взело за полубог — това вече говореше за съвсем други качества. Същите, които бяха омагьосали и собствения й син.
Хен хвърли поглед към яденето, което Хоуп беше сложила на бюрото му и разбра, че нещо не е наред.
— Откъде взе това? — попита той.
— От ресторанта, откъде другаде?
— Кой го е готвил?
— Новият готвач, предполагам. Защо?
Джорди погледна яденето по-отблизо.
— Не изглежда най-най — каза той, опита малко от соса, с който беше залято месото и опули очи от изненада, — но е страхотно.
— Знаех си аз — каза Хен, грабна си шапката и изхвърча през вратата.
— Какво му става? — попита Хоуп. — Телешкото е съвсем нормално. Мислех си, че ще му хареса.
— Не му обръщай внимание — отвърна й Джорди с пълна уста. — Той си е такъв, когато нещо му влезе в главата.
— Има ли нещо друго за ядене — попита Хоуп и погледна Джорди, който лапаше с вълчи апетит.
Хен пресече улицата и се упъти право към ресторанта. Един поглед му беше достатъчен, за да разбере кой беше приготвил яденето. Ресторантът беше по-пълен от обикновено. Клиентите се хранеха с не по-малък ентусиазъм от Джорди. Хен свъси вежди.
— Чух, че сте имали нов готвач — каза Хен, когато госпожа Уърти се появи с три чинии в ръце.
— Страхотен е — грейна в усмивка тя. — От закуска не успяваме да насмогнем с поръчките.
— Да не би да е един висок, мършав, грозен и трезвен?
— Слаб е и е доста висок, но не е грозен, а е хубавец. Като си помисля, с нещо ми напомня на теб.
— Гръм и мълния! — извика Хен и без да обръща внимание на удивения поглед на госпожа Уърти, нахълта в кухнята.
Както и очакваше, видя Тейлър пред печката да сипва ядене в една купчина с чинии. Без дори да погледне смаяната физиономия на Хорас Уърти, Хен се спусна към брат си.
— Какво по дяволите, търсиш тук?
Тейлър дори не го и погледна.
— Приятно ми е да те видя, братко. Благодаря ти, че дойде да ме поздравиш така сърдечно с добре дошъл.
— Няма смисъл да хабиш ироничния си гений с мен — извика Хен. — Искам да знам какво правиш тук.
— Готвя — отвърна Тейлър, без да прекъсва работата си. — Тези хора предлагаха работа и аз я приех.
— Знаеш, че не мога да понасям нито аз да се мъкна след тебе, нито ти да тичаш по мен.
— А какво те кара да мислиш, че съм дошъл тук заради теб?
— Този брат ли ти е? — попита Хорас Уърти.
— Да и ще ти се наложи да си намериш друг готвач.
— Но той е най-добрият, който някога сме имали — обади се госпожа Уърти, която тъкмо беше влязла в кухнята. Ще го задържим, дори ако се наложи до удвоим заплатата му.
— Не ми трябват повече пари — промърмори Тейлър.
— Свършваш с тия чинии, които са на печката, и веднага изчезваш оттук.
— А според мен не е зле да сложите надпис пред кухнята, че входът за външни лица е забранен — каза Тейлър. — Така работата ще върви по-гладко.
Двамата Уърти гледаха ту единия, ту другия брат.
— Откъде идваш? — попита Хен след кратко мълчание.
— От Ню Мексико. Търсех злато.
— Единственото нещо, което ти разбираш от злато, е как да храниш златотърсачи.
— А единственото нещо, което пък ти разбираш от шерифството, е как да зареждаш пистолет — отвърна Тейлър с обичайната си невъзмутимост. — Въпреки това аз не нахълтах в канцеларията ти, за да ти кажа да се махнеш от града.
— Защо дойде? — попита Хен. — И не ми казвай, че си чул за тая работа в Ню Мексико.
Все така невъзмутим, Тейлър му хвърли поглед през рамо:
— Чух, че всички Блекторн се събират.
— Ако си започнал да се вслушваш хорските мълви ще…
— Говори се, че ще се съберат в Тюбък. Изглежда, са наумили да се отърват от някакъв си шериф и да накажат града, който го е наел.
Внезапно двамата съпрузи пребледняха като платно.
— Само не ми казвай, че си бил целия път дотук, за да ме защитиш.