Би могъл да отиде в Тексас при Джордж, в Уайоминг при Монти или в Колорадо при Медисън, но той се опитваше да избягва семейството си. Не, той се опитваше да избяга от себе си. Беше приел шерифските задължения само защото се надяваше, че така ще бъде достатъчно зает и няма да се измъчва от въпроси, на които не може да отговори.
Вдовицата Блекторн представляваше такъв един проблем, който обсебваше мислите му и той приветстваше нахлуването й в живота му.
Вратата се отвори широко и едно усмихнато дяволче на около четиринадесет години на име Хоуп Уърти влетя в стаята. Тъничка, средна на ръст, с личице, обсипано с лунички, и водопад от червеникавокафява коса, стигаща чак до кръста й, Хоуп се движеше толкова елегантно, колкото и някоя кукла на конци. Грейналите й очи, вечната усмивка и естествената и самоувереност й гарантираха навсякъде добър прием.
— Донесох ти обяда — обяви тя.
— Не беше необходимо. Мога да се храня в ресторанта.
— Не го искаш наистина — каза Хоуп. Тя ритна с крак вратата и я затвори, после постави покрития поднос върху бюрото. — Дръж мухите надалеч и пази от прах — обясни тя, като махна червената карирана покривка.
— Сигурно са гладни колкото мен.
Хоуп го изгледа сепнато, после се разкикоти.
— Майка казва, че си сериозен и улегнал човек, ама аз й казах, че ти се държиш така само за да не позволиш на глупаците от града да ти извадят душата. — Хоуп подреди чиниите и разви бялата салфетка, в която беше загърнала вилица и лъжица.
— Има ли много глупаци в Сикамор Флетс?
— Камара — увери го Хоуп. — А може и да няма други всъщност. Татко казва, че е от горещината. Мама казва, че поначало си нямат мозък в главата.
— Като нищо може да е така — каза Хен, еднакво изумен от безгрижното бърборене на момичето и от количеството храна, което то изглежда смяташе, че му е необходима. Не й беше казал за Деймиън. Нямаше да му стане нищо, ако пропуснеше едно ядене. Дори така гневът му можеше да бъде охладен.
Хоуп се усмихна лъчезарно на Хен, сякаш най-щастливото събитие в живота й бе да му поднесе ястието. Напълни една каничка с кафе, постави я на студената печка и каза:
— Надявам се, че това е достатъчно.
— Щеше да е достатъчно, дори ако имах да храня трима затворници — изсмя се Хен и хвърли дълъг поглед на подноса. После се приближи до бюрото и седна.
— Мислех, че мъжете ядат много — каза Хоуп. Тя издърпа един стол и го постави до бюрото. — Всички мъже, които аз познавам, ядат много. Мама постоянно се оплаква от това. — Тя обкрачи стола откъм облегалката.
— Е, не бих искал да се оплаква и от мен, особено след като съм само от седмица тук. Защо не обядваш с мен? — Хен сложи едно дебело парче от телешкото в чинията, с която беше похлупена неговата.
— Не мога.
Можеше да се закълне, че й се искаше.
— Защо?
— Не мога да ям задушено с пръстите си. Не подобава на една дама.
— Разбира се, че можеш — Хен стана и отиде до багажа, който лежеше в ъгъла. — Можеш и да го изсърбаш от чинията. И аз съм го правил много пъти. — Той разрови нещата си.
— Но аз разбира се, нося кухненски принадлежности точно за такива случаи — той извади чиния, чаша и прибори. — Ако се налага да покажа, че и аз имам добри маниери.
Хоуп се усмихна щастливо, придърпа стола си, взе лъжицата и вилицата и започна да се храни с апетита на изгладняло животно.
— Мама е добра готвачка — рече тя с пълна уста. — Няма да ти се иска да ядеш никъде другаде, особено пък по кръчмите. В хотела не е лошо, но е много скъпо.
— Градът ми плаща добре — каза Хен, седна и опита задушеното. Не беше на нивото на Роуз, но пък беше къде по-добро от собствените му кулинарни постижения, а напоследък се бе задоволявал само с тях.
— Ти сигурно ще искаш да спестяваш парите си.
— Защо?
— Мама казва, че разумните хора правят така.
— Какво те кара да мислиш, че аз съм такъв?
— Просто така си мисля. Татко казва, че трябва да си луд да се заемеш с тази работа, но аз му казах, че ти си я приел, защото вярваш в справедливостта и свободата.
Хен не беше напълно убеден защо я беше приел, но със сигурност знаеше, че не тези възвишени принципи бяха формирали решението му.
— Освен това вече цяла седмица си тук, а още не си ходил да играеш комар или да пиеш.
— Само проучвах терена, опитвах се да разбера кой сервира разводнено уиски и кой обича да подпомага мадам Фортуна неправомерно.