Хоуп отново се разсмя нависоко.
— Наистина си забавен. Обзалагам се, че липсваш на своите. Трябва да им е много скучно у дома, след като ти си заминал.
Никой от семейството му не би го разпознал по описанията, които Хоуп му правеше. Той се чудеше защо момичето го възприема като шегаджия, когато всеки друг го виждаше само като мрачен и избухлив стрелец.
— Нямам семейство.
— Разбира се, че имаш.
— Откъде знаеш?
— Ти правиш място за хората.
— Какво?
— Не ги притесняваш, не изискваш цялото им внимание за себе си. Обзалагам се, че имаш много братя и сестри.
— Никакви сестри. Шестима братя.
— Наистина ли? Божичко, чакай да кажа на мама!
— Три снахи, четири племенника и две племенници, но недей казва на никого.
— Защо?
— Вероятно защото намирам, че не е тяхна работа.
— Тогава защо каза на мен?
Защо й бе казал? Беше се разбъбрил като някой пияница.
— Може би защото прекарах твърде много време на седлото с единствен компаньон коня ми.
— Откакто си дошъл, едва ли се е приказвало за нещо друго, освен за него.
— Какво му е на Бримстоун?
— Нищо му няма, само че може да те изпотъпче до смърт.
Хен се ухили:
— Той е кротка душица.
— Джес не е на това мнение.
Хен спря лъжицата на половината път до устата си.
— И какво казва Джес?
— Мама ще ме одере жива, ако изрека по-голямата част от нещата.
— Давай това, което може да се каже.
Хоуп се усмихна широко.
— Казва, че сигурно трябва да си роднина на дявола, защото никой освен него не би могъл да язди този кон. Джес винаги говори за дяволи и призраци. Той казва, че може да ги вижда.
Хен се засмя. Ако всички бяха като Хоуп, нямаше да бъде толкова лошо, че е отседнал тука.
— Джес наистина ли мисли, че аз съм дявол?
— Не, но допуска, че си му поне сподвижник — смехът на Хоуп изпълни стаята — Казах му, че дяволът си е избрал много хубав помощник.
— Не може да се очаква, че ще изкушава хората към злото с грозни примамки.
— Не съм си го помисляла, но сигурно си прав.
Приятното изражение върху лицето на Хен бе само една маска. Мислеше за баща си. Привлекателна примамка наистина. Едва ли някога една красива фасада е прикривала по-дълбоко зло. Той начена пая си, но вече не се чувстваше гладен. При спомена за баща си изгуби всякакъв апетит. Хвърли салфетката и стана да си налее допълнително кафе.
— Предай на майка си моите комплименти, но вече съм твърде сит, за да изям този пай. Следващия път донеси наполовина по-малко.
— Струва ми се, че аз изядох повече от теб. — Хоуп изглеждаше малко засрамена.
— Никой не би познал. Тънка си като дъска.
— Зная — каза Хоуп, не особено поласкана от комплимента. — И каквото и да правя, не ми помага да стана по-едра. — Тя започна да поставя чиниите върху подноса.
На Хен му трябваха няколко мига, докато осъзнае, че тя говореше за гърдите си. Или по-скоро, за липсата на такива.
— На твое място не бих се тревожил за това. Момичетата на твоята възраст се развиват много бързо.
— Така е. В един момент Мери Паркър изглеждаше като момче. В следващия вече всички момчета от града я следваха с провесени езици и зяпнали очи.
— Само почакай. След няколко години и тебе ще те следват така.
— Не искам. Не се интересувам от момчета. Много са незрели.
Хен изпита внезапното усещане, че е взет на прицел от едно момиче, умиращо да бъде голяма жена.
— Може би — каза Хен безизразно, за да запази дистанция. — Но ти ще можеш да си върнеш за всичките случаи, когато не са ти обръщали внимание.
Можеше да се закълне, че идеята й хареса.
— Между другото, послушах майка ти и занесох прането си на вдовицата Блекторн тази сутрин. Доста странна дама. Що за човек е тя?
— Не знам. Не идва много често в града.
— Жена, която не обича да ходи в града?
Хоуп се засмя.
— Това вероятно е заради начина, по който мъжете я гледат.
— Как?
— Тя е много красива.
— И?
— Има малко момченце.
— И какво от това?
— Няма съпруг.
— Това, че е вдовица, не намалява шансовете й да си намери друг.
— Тя никога не е имала съпруг.
Хен й хвърли заинтригуван поглед.
— Казва, че се е омъжила за Карлин Блекторн, но семейството му го отрича.
— Какво казва мистър Блекторн по този въпрос?
— Той е мъртъв.
— Може би е по-добре да помоля някой друг да ми пере ризите.
— Тя има нужда от пари — Хен отново я изгледа подканящо. — Бедна е като църковна мишка. Живее там горе в каньона съвсем сама.
— Ще пообмисля малко нещата. А ти най-добре да занесеш този поднос в ресторанта. Басирам се, че майка ти те чака от цяла вечност.
— Тя няма да има нищо против — отвърна Хоуп. — Тя казва, че е срамота една почтена жена да стои в едно и също помещение с поне половината мъже в този град. Става ли да ти донеса вечерята към шест?