Дездемона отпусна едната си ръка, Кармайн протегна другата към София, която се приближи и го целуна звучно.
— Лазаня! — възкликна доволно той. — Радвам се, че нямате нищо против да вечеряте толкова късно. Щях да съм доволен и ако ми бяхте оставили малко за претопляне.
— Двете със София сме изтънчени светски жени — отвърна съпругата му. — Ако хапнем твърде рано, ще се събудим прегладнели много преди времето за закуска. В четири следобед пием чай и той ни засища.
— А как е дребният, как му беше името? — усмихна се нежно той.
— Джулиън е супер — отвърна Дездемона. — Спи, разбира се.
— Съгласи се, татко — помоли в подкрепа София. — Джулиън е страхотно име.
— Префърцунено е — заяви Кармайн. — Нали не очаквате синът ми да отиде в „Сейнт Бърнард“ обременен с такова лигаво име.
София се изкиска.
— Продължавай в този дух, татко! Ами ако вземе да стане бияч, тогава сигурно ще му викат Големия Джули от Ийст Сисеро, Илинойс.
— Дяволите да го вземат! — извика Кармайн. — Лигаво или гангстерско, Джулиън не е подходящо име. Трябва му обикновено име! На мен ми харесва Джон, на дядо Черути. Или пък Робърт, Антъни, Джеймс!
Тъкмо режеха лазанята. Откъде впрочем знаеше Дездемона кога той ще се прибере за вечеря? София сервираше салата и подправяше порцията на всеки с предпочитания сос, след това наля хубаво червено италианско вино, напълни само една трета от своята чаша и я допълни с газирана минерална вода. Седнаха.
— Ами Саймън? — попита закачливо София.
Кармайн се дръпна рязко, също като змия, готова за атака.
— От лигаво, та на педерастко! — сопна се той. — Може и да се приема за нормално в Англия, само че ние не сме в Англия.
— Ти имаш предубеждения към хомосексуалистите — заяви Дездемона без следа от обичайното си хладнокръвие. — И не употребявай думи като „педерастко“.
— Нямам никакви предубеждения! Само че много добре помня как децата мачкат съучениците си с по-шантави имена — обясни Кармайн, все още готов за битка. — А и не става въпрос за моите предубеждения, а за децата, с които синът ни ще ходи на училище. Виж, Дездемона, най-лошото, което един родител може да направи за детето си, е да му натресе някое тъпо име, а като казвам тъпо, имам предвид лигаво или напудрено, или идиотско!
— Значи Джулиън е най-добрият избор — заключи Дездемона. — На мен ми харесва! Чуй само как звучи, Кармайн, моля те. Джулиън Джон Делмонико. Звучи прекрасно, а когато стане известен човек, помисли си и колко добре ще изглежда на бланките за писма.
— Да бе! — изсумтя Кармайн и смени темата. — Лазанята е много хубава — призна той. — По-хубава е, отколкото на мама, и се нарежда успешно до лазанята на баба Черути.
Съпругата му се изчерви от удоволствие, но така и не успя да каже онова, което искаше; София взе думата първа.
— Познай кой пристига утре, татко.
— Когато чуя този глас, млада госпожице, знам, че може да става въпрос за един-единствен човек — Майрън — хвърли й развеселен поглед баща й.
— А! — въздъхна унило София, след това се въодушеви отново. — Той не каза нищо, но знам, че ще дойде, за да ми прави компания. Чака ме ваканция, а и аз му намекнах.
— Направо си изтърсила какво искаш. В момента съм затрупан с работа, така че е избрал много подходящ момент — усмихна се Кармайн.
— Не е ли подходящ? — попита Дездемона.
— Ужасен.
— Какво става, татко?
— Знаеш правилата, малката. Не говоря за полицейските дела вкъщи.
Час по-късно, преди да си легне, Кармайн се качи в детската стая, където безименното му отроче спеше блажено в люлката си. София бе подхвърлила, че може да стане бияч, и наистина имаше основание; детето бе с едър кокал, издължено тяло, отсега личеше, че ще стане мускулест като баща си, въпреки че никой не можеше да го нарече дебел. Просто як. Гъстата му къдрава коса бе черна, а кожата смугла като на Кармайн. Приличаше на баща си във всяко отношение, освен по височината. По ръцете и краката му личеше, че когато порасне, ще е над метър и осемдесет.
И в този момент, както разсъждаваше над казаното от декана на „Парацелс“ за съпругите, на Кармайн Делмонико му просветна. Това момче щеше да носи безпроблемно всяко име; никой никога нямаше да посмее да го заплашва или да му се подиграва. Може би имаше нужда от едно по-лигаво име, което да му служи за спирачка, да ограничава силата му, да намалява ефекта от ръста му.
Когато Кармайн се отпусна в леглото до Дездемона, той се обърна към нея, прегърна я, притисна я и прехвърли крак върху нейните. Целуна я по врата; тя потръпна, сгуши се в него и плъзна пръсти в късо подстриганата му коса.