— Джулиън — прошепна той. — Джулиън Джон Делмонико.
Тя изписка от радост и обсипа клепките му с целувки.
— Кармайн, Кармайн, благодаря ти! Никога няма да съжаляваш! Нито пък синът ни. На него ще му отива всяко име.
— Току-що го осъзнах — призна той.
Кабинетът на комисар Джон Силвестри бе просторен, макар рядко да се случваше в девет сутринта тук да се съберат толкова много хора, колкото на четвърти април.
Холоуман, град със сто и петдесет хиляди жители, не бе достатъчно голям, за да има отделен отдел „Убийства“, но разчиташе на три екипа детективи, които разследваха всички извършени престъпления. Капитан Кармайн Делмонико ги оглавяваше, а двамата лейтенанти — с по-нисък ранг от неговия, обикновено разследваха поверените им случаи сами. Лейтенант Мики Макоскър и екипът му не бяха дошли, тъй като се занимаваха с наркоразследване на ФБР и нямаше как да поемат никаква друга работа, факт, който дразнеше Силвестри, макар щатските власти да си затваряха очите. Освен Кармайн и двамата му сержанти, Ейб Голдбърг и Кори Маршал, присъстваше лейтенант Лари Пизано и неговите двама сержанти, Морги Джоунс и Лиъм Конър. Тук беше и заместник-комисарят Дани Марсиано, на когото предстоеше да се пенсионира в края на 1968-а. Макар по произход да бе италианец, от северната част на страната, той беше луничав, рус и синеок. На Лари Пизано също му предстоеше да се пенсионира, при това по-рано, в края на тази година, 1967-а, което донякъде щеше да затрудни Кармайн, тъй като и двамата му сержанти бяха с предимство пред хората на Пизано и очакваха да получат лейтенантски чин. Това означаваше значително повишение на заплатата и много по-голяма свобода, така че той не винеше Ейб и Кори за желанието им да се издигнат.
Самият Силвестри може и да бе книжен плъх, който никога не бе вадил пистолет, още по-малко заредена пушка или карабина, ала никой не можеше да го нарече мекушав; по време на Втората световна война бе спечелил много отличия, включително медала на честта на Конгреса. Когато бе назначен в полицейското управление на Холоуман, той доказа таланта си като административен ръководител и се прочу като един от най-успешните полицейски комисари на града. Беше мургав, висок, красив мъж, който все още привличаше погледите на жените, имаше стаената сила и грацията на огромна котка, бе безотказно предан на отдела си, готов да защитава подчинените си както пред федералните, така и пред Хартфорд. Бе толкова добър политик, че хората го възприемаха като неумел в политиката, но Силвестри се представяше блестящо пред медиите и имаше само две слабости. Първата бе протежето му, Кармайн Делмонико. Втората бе страстта му към пурите, които по-скоро смучеше и дъвчеше, без да са запалени, а мокрите от слюнка остатъци оставяше навсякъде след себе си, също като тапи, изпаднали във водата от увеселително корабче. Отдавна бе забелязал, че Дани Марсиано ненавижда пурите му, и някаква проклетия го подтикваше да оставя пепелника с пурата си точно под носа му.
При обичайни обстоятелства забележително красивото му лице си оставаше сравнително безизразно по време на оперативките, но тази сутрин бе видимо мрачен. Щом Патрик О’Донъл влезе и се настани на последния празен стол, Силвестри незабавно заговори за работа.
— Кармайн, докладвай — нареди той и захапа пурата.
— Веднага, господин комисар. — Без дори да поглежда купчината листа и папки в скута си, Кармайн започна. — Първото обаждане беше в шест вчера сутринта, от клуба по гребане на „Чъб“. Осемчленният отбор излязъл на тренировка щом се съмнало — очевидно условията в отсечката на река Пекуот, където гребат, били отлични, затова треньорът ги събудил и ги закарал на реката. Тренировката минала добре и се канели да се връщат, когато две от левите гребла закачили нещо под водата — тялото на малко дете. Патси?
Патрик се включи, без дори да си поеме дъх.
— Едва проходило, на около осемнайсет месеца, облечено в качествени дрешки от „Доктор Дентън“ и с плътен памперс от онези, които се продават на семейства с недъгави деца. Личеше, че има синдрома на Даун3. Причината за смъртта — обърнах специално внимание на детето — не бе удавяне, а задушаване с възглавница. По тялото имаше контузии, които доказваха, че се е съпротивлявало. Часът на смъртта е около четири същата сутрин.
3
Вид генна мутация с телесни аномалии, намалена способност на възприемане, което може да доведе до умствена изостаналост. — Б.пр.