— Днес едва ли ще успея да стигна до тях — въздъхна Патрик. — Случаите с отравяне са с предимство.
— Случаи ли каза? — опули се Силвестри. — Множествено число ли?
— А, да — закима Кармайн. — Госпожа Кати Картрайт, майката на детето със синдрома на Даун, не се е самоубила. Била е убита с някаква инжекция и според Патси няма начин сама да е забола иглата във вената си. Да не забравяме и Питър Нортън, който е погълнал стрихнин. Накрая остава декан Джон Къркбридж Денби от колеж „Данте“ в „Чъб“, изпил смъртоносна доза калиев цианид с жасминовия си чай. А също и шефът на „Корнукопия“, Дезмънд Скепс.
Комисарят ахна.
— Мили боже! Скепс? Дезмънд Скепс е мъртъв?
— Точно така. И ви уверявам, мина ми през ума, че всички останали случаи са извършени единствено за да обърнем по-малко внимание на смъртта на Скепс — призна Кармайн и се намръщи. — Ако бяха по-малко на брой, щях да съм сигурен, но убийствата са прекалено много. С каквото и да си имаме работа, дванайсет убийства в един ден са прекалено много за малък град като Холоуман.
— Чакай да видя — спря го Силвестри и започна да отброява на пръсти. — Бебето. Майката на бебето. Онзи със стрихнина в портокаловия сок. Жертвата на изнасилване. Проститутката — нещастната Диди! Имам чувството, че се занимава с този занаят още от времето, когато бях момче… Тримата застреляни чернокожи. Деканът на колеж „Данте“ с цианида. И тарторът на „Корнукопия“… Станаха десет. Казвай нататък, за бога.
— Вдовица на седемдесет и една, която живее малко извън града. Открила я чистачката й — няма връзка със застреляната чистачка — в разхвърляното й легло, възглавницата все още била върху лицето й. Накрая е първокурсникът по медицина от „Чъб“, който е изнудвал някого с прякор Дрънкалото — въздъхна отчаяно Кармайн. — Четири случаи на отравяне, едно сексуално престъпление, трима застреляни, жестокият край на една проститутка, двама задушени с възглавници и един мечи капан.
— Мечи капан ли?
Кармайн тъкмо завършваше описанието на случая с Еван Пю, когато вкараха количката с кафето; по поръчка на комисаря имаше пресни кифлички и кроасани със стафиди от „Силбърстийн“, освен това кафето бе много по-добро, отколкото в управлението. Присъстващите се надигнаха доволно и се протегнаха, преди да се спуснат към количката също като скакалци, насочили се към тучно зелено поле след сезона, в който горят стърнищата. Тъй като не бе забравил съвета, който ректорът на „Чъб“ Мосън Макинтош му бе дал на срещата на борда, Кармайн избра кифла с ябълков пълнеж. Да, вкусът бе все още възхитителен!
Кармайн дръпна Силвестри настрани веднага щом се отвори възможност.
— Джон — заговори тихо той, — пресата ще раздуха страхотно случая. Как да ги разкараме?
— Още не знам — прошепна Силвестри. — Според мен, разполагаме с още няколко часа, но след това трябва да им пусна нещичко. Имам една-две идейки, но ми трябва време, за да обмисля най-добрата стратегия за атака.
Кармайн се усмихна.
— Атака ли?
Черните очи на комисаря се ококориха с искрено възмущение.
— Точно така, мама му стара, атака! Денят, в който изплавам с корема нагоре, е денят, в който ще се пенсионирам.
След четвърт час, необходим на всички, за да се отърсят от проблемите и да поговорят за всичко друго, но не и за убийства, стана по-лесно да насочат вниманието си към кризата.
— Как смяташ да подходиш, Кармайн? — попита Силвестри.
— Освен че ще координирам всички случаи — отвърна Кармайн, — има няколко, с които искам да се заема лично. Става въпрос за случаите с отравянията и мечия капан. Лари, ти и момчетата ти вземете застреляните и Диди Хол. Възрастната госпожа Биатрис Егмонт е за Ейб, защото Кори вече се е заел с жертвата на изнасилване.
Никой не се възпротиви, въпреки че капитанът запази почти половината от случаите за себе си. Никой не попита как смята Кармайн да подходи към Джими Картрайт, детенцето със синдрома на Даун.
— Аз с какво да ви помогна? — попита Силвестри.
— Дай ни достатъчно немаркирани автомобили и ни осигури шофьори — отвърна без колебание Кармайн. — Налага се да правим писмени доклади и докато сме в колите, можем да опишем получените сведения. Така че всички до един се настанявате на задните седалки и пишете подробни отчети.
— Ще имаш и немаркирани автомобили, и шофьори — обеща Силвестри. — Дани, ти ще бъдеш свръзката.
От улица „Адамс“ къщата на семейство Картрайт даваше вид на дом на средна ръка хора; едва когато човек я погледнеше отзад, разбираше, че става въпрос за първокласен имот. Самата къща бе традиционна, отвън облицована с дъски, а тъмнозелените кепенци й придаваха завършен вид; бе разгърната настрани на парцел от три акра5 на самия бряг на реката и оградена от много висок жив плет. От улицата се виждаше голямата спалня на горния етаж и значително по-малката гостна на долния. Входната врата се падаше на запад, скрита зад ъгъла, отделена от задния двор с висок жив плет, пресечен от заключена порта, която имаше внушителен вид.