— Както и ипотеката за този имот, господин Картрайт.
— И да, и не. — Той преглътна сълзите си, олюля се и притисна възглавницата по-силно. — Купихме имота в подходящ момент и изплащаме ипотеката с лихва от четири процента. Знаехме, че няма да сме на загуба. Вземете под внимание размера на имота, квартала и излаза към реката, сега вече струва поне пет или шест пъти повече, отколкото платихме. Къщата е в добро състояние, не се е налагало да даваме купища пари за ремонти. — Сълзите потекоха по бузите му и той се опита да се овладее.
— Спокойно, господин Картрайт. Да ви донеса ли нещо?
— Не — изхлипа той. — Та всичко това е ужасно! Децата усещаха, че нещо не е наред, но аз влязох, преди някое от тях да хукне да провери защо мама още не е слязла. Или пък Джими. Така и щяха да направят, преди да се появи Джими, но той промени всичко.
— За синдрома на Даун ли говорите?
— Да. След като се роди, ни казаха, че жена ми е трябвало да си направи амниоцентеза6, но никой не ни предложи изследването, когато тя разбра, че е бременна. Никой не ни предупреди какви опасности има, ако родителите са по на четирийсет! Че ние вече си имахме три здрави, нормални деца.
Възмущението му помогна да превъзмогне шока и мъката. Кармайн седеше и слушаше, готов да го подкани да продължи, ако се наложи.
— Джими отнемаше толкова много време на Кати, въпреки това не намирах начин да си оставам повече вкъщи. Опитах се да наема управител за „Лескарго“, но не се получи. Не ни оставаше друг избор, трябваше да ходя в Бийчмонт. — Сълзите отново рукнаха.
— Доколкото разбирам, истинският проблем за съпругата ви са били останалите три деца — каза тихо Кармайн.
Джералд Картрайт трепна, без да крие, че е слисан.
— Как разбрахте? — попита той.
— Това е често срещана реакция в семейства, в които се ражда дете с недъг. Новият член на семейството поглъща цялото време на майката, а по-големите деца все още не са достатъчно пораснали, за да разберат естеството на проблема — обясни търпеливо Кармайн. — Затова насочват омразата си към бебето, а също и към майката. Вашите на колко са?
— Селма е на шестнайсет, Джералд-младши е на тринайсет, а Грант е на десет. Все си мислех, че Селма ще помага на майка си, но тя се оказа толкова… злобна! В училището се разнесла клюката, че имала бавноразвиващ се брат, и тя реагира много зле. И тримата реагираха зле.
— Как точно, господин Картрайт?
— Отказваха да помагат на Кати, която нямаше време да им направи обяд за училище, не им приготвяше и закуски, когато се прибираха. Не беше толкова зле, когато Джими беше бебе, но след като навърши годинка, често се случваше да вечеряме със закъснение, менюто стана по-простичко, по-еднообразно. На Кати не й оставаше време да готви. Когато помоли Селма да се заеме с прането, тя се разпищя истерично, също като Мишел. Животът вкъщи стана истински кошмар! Децата искрено ненавиждаха Джими, дори отказваха да останат в една стая с него.
Понеже на теб не ти е стискало да тропнеш с юмрук по масата, помисли си Кармайн. Можел си да се скриеш в Бийчмонт, хапвал си вкусничко у майка си, спял си спокойно. Истериите на готвача сигурно са ти се стрували истинска манна небесна, защото са те измъквали от положение, което си знаел много добре, че в никакъв случай не бива да занемаряваш, но с което не ти е стискало да се заемеш. Съпругата ти е имала нужда да си до нея през цялото време. Да, наистина са ви трябвали пари, но не сте и затънали в дългове. Можел си първо да оправиш нещата вкъщи, след това да си намериш нов Мишел и да вдигнеш „Лескарго“ отново на крака.
Остави Джералд Картрайт да притиска възглавницата и да плаче, и обиколи на пръсти голямата къща, за да открие останалите три деца и да прецени какво представляват. Първо влезе в голямата спалня, оградена с полицейска лента.
Стаята се оказа очарователна, в наситенобежово като обелка от картоф, бежовите завеси бяха пресечени от черни ивици с различна дължина, спалнята бе с бежова кувертюра, а едната стена беше облепена с тапет. Мокетът беше черен, дървените части на мебелите бяха лакирани в същия картофенобежов цвят. Единственият дразнещ нюанс беше огромно, тежко детско креватче, поставено, както той предположи, откъм страната на леглото, на която спеше Кати Картрайт. Страниците бяха по-високи от обикновените, дебелите странични пръчки бяха монтирани близо една до друга, така че леглото приличаше на клетка за опасно животно. Никой не бе докосвал събраните на топка чаршаф и одеяла, върху които бе метнат друг чаршаф. Никой не бе пипал и огромното легло, освен криминалистите; то изглеждаше спретнато в сравнение с детското креватче, доказателство, че Кати не се бе съпротивлявала. Потъмняло кърваво петно колкото пощенска марка се виждаше в единия край на чаршафа, където е бил отпуснат лакътят й.
6
Тест, при който се взема околоплодна течност, която съдържа клетки от кожата на бебето, и се изследват в лаборатория, за да се проверят гените и хромозомите му. — Б.пр.