Аз, разбира се, обърнах специално внимание и на останалите на масата, така че имам добра представа откъде може да дойде изнудването, ако някой все пак се пробва. Изнудването е нож с две остриета и Стравински се съгласи с мен. Решихме, че ако някой се опита да ме изнудва, единайсетте на масата трябва да умрат до един.
Ако започна сега, ще ги избия един по един, постепенно, не наведнъж. Местните полицаи са изненадващо добри, но не могат да се мерят с КГБ. От една страна, трябва да призная, че ще ми бъде интересно да ги избия едновременно. Какво предизвикателство! Местните полицаи не просто ще бъдат объркани, ами ще се оплетат като патета в кълчища. Да не говорим, че упражнението по логистика е интересно. Стравински се дърпа, но на Стравински му се налага да изпълнява заповеди. Такава е ролята на добрите оръжия, а Стравински е съвършеното оръжие. Проектът мечта! Трябва ми съвършено нов и различен проект, който да ме изтръгне от досадното всекидневие, а този проект е осъществим. Стравински трябва да се съобразява с мен. Че кой би заподозрял един човек в извършването на единайсет убийства, ако всеки от мъртвите е загинал по различен начин? Боже, какво предизвикателство! Най-сетне съм буден!“
Точно така, помисли си Кармайн. Одисей е превърнал шпионската си работа в изкуство, но се е отегчил, имал е нужда от предизвикателство. Много приятен комплимент за полицията в Холоуман — били сме изненадващо добри, макар да не сме на нивото на КГБ. Трябва да благодаря на боговете, че е така.
„Открих, че двама от мъжете на масата имат съпруги, които лесно ще успеем да заблудим — бе написал Смит на деветнайсети декември. — Госпожа Барбара Нортън е луда, но го крие успешно. Предрешен като играч на боулинг на име Рубен, Стравински се заприказва с нея. Вместо глава тази жена има куха кратуна. Дебелият банкер Нортън я тормозел и тя била готова да извърши убийство.
Същото било и положението при доктор Полин Денби, въпреки че с нея ще се заема лично, като един сноб с друг. Съпругът й я пребива садистично — какъв боклук! Тя ми показа раните си на местата, които се виждаха, без да се налага да се разголва. Да пренебрегва ум като нейния заради недорасли парцалеси! Ще й дам шишенце с цианид. Останалото ще го направи без много приказки, просто трябва да я накарам да действа в деня, който избера. Тя няма да приеме никакъв подкуп, освен старинно издание на Рилке. Ще й го покажа и ще й го дам, след като я оправдаят. Ще платя на Бера истинско състояние — анонимно — стига да успее да я измъкне. А той ще успее!“
Това беше напълно достатъчно, помисли си Кармайн. Едва ли другото, което бе написал Смит, щеше промени решението на съдебните заседатели. Важно бе, че споменаваше раните, на датата нямаше да бъде обърнато толкова внимание. Оригинал на Рилке! Леле, този тип има страхотни връзки! Не че съдебните заседатели щяха видят този дневник. Бера ще трябва сам да се справи с доказателствения материал.
Подозренията към феминизма бяха дотук. Кармайн изостави тази теория без каквото и да било съжаление. Така и не успя да събере достатъчно материали срещу съпругата на декан Денби, не успя да открие и таен любовник. Може би тя наистина беше фригидна. Вероятно бе насочила цялата си енергия към борбата за права на жените и любовта си към Райнер Мария Рилке.
Написаното за Бианка Толано го прободе право в сърцето.
„Забелязах, че седеше на масата до Диди курвата, и не успях да направя никаква разлика между двете — бе написал Смит на двайсет и втори декември. — Две курветини! Едната бе завършен продукт, а другата — скромна, мила, бъдеща курветина. Бъдещата ми напомни за Ерика, затова ще я сполети смъртта, която много ми се иска да сполети Ерика. Вече видях инструмента си. Един подлизурко, гнусен червей, Ланселот Стърлинг ми го посочи, когато слязох на двайсетия етаж в счетоводството. Едно сакато изчадие, някой си Джошуа Бътлър. Не бях и предполагал, че Стърлинг може да се превърне в мое оръжие, но той е извратеняк, не сакат. Боклук! Когато Джошуа Бътлър си тръгна от работа, аз минах покрай него в мазератито си и му предложих да го закарам до тях. Той едва не припадна! Накрая го заведох у нас — вкъщи нямаше никой — и го поканих на вечеря. Стравински ни сервираше и се съгласи, че е съвършеният избор за целта. В края на вечерта нещастникът бе като омагьосан, готов да направи всичко за мен. Не че бях споменал какво точно искам! Просто подкладох най-противните му фантазии. Ще се справи великолепно, въпреки че Стравински, на когото му стиска да направи всичко това, ще свърши по-голямата част от физическата работа.“