Кармайн знаеше, че на нощното шкафче е била оставена чаша с чист бърбън, която бе отнесена в лабораторията на Патрик. Анализът бе излязъл тъкмо преди да тръгне насам. Последната чаша преди лягане в живота й е била подправена с хидралхидрат7, така че когато й била инжектирана огромната доза пентобарбитал, тя вече е била дълбоко заспала и не е можела да се съпротивлява, дори да е усетила убождането с иглата. Патрик бе определил, че смъртта е настъпила около два след полунощ, което означаваше, че е издъхнала много по-рано от бебето. Някой я бе убил и оставаше въпросът дали същият човек бе убил и детето.
Банята към спалнята бе чиста и подредена. Макар да е била натоварена с грижите за дете с увреждане и по-големи деца, които не са имали никакво желание да й помогнат, Кати Картрайт бе намирала сили да поддържа къщата в приличен вид. Горката жена! Сигурно й се е струвало, че нито един от хората, които обича, не е проявявал съчувствие и не е намирал време, за да я облекчи.
Откри трите по-големи деца на семейство Картрайт в последната стая на етажа, просторен кабинет, който служеше и за библиотека, и разделяше стаите на децата от голямата спалня.
Тримата се бяха настанили пред телевизора и гледаха анимационния канал; наскоро в града бяха прокарали кабелна телевизия и богатите семейства от квартал Пекуот Ривър бяха първите в списъка на доставчика. Тъй като бяха увеличили звука, нито един от тримата не чу кога е влязъл Кармайн и това му даде възможност да ги наблюдава в момент, когато са напълно без задръжки. Селма, реши той, беше типичната за частно училище „Дормър“ принцеса. Познаваше до болка нейния тип, тъй като София се прехвърли в „Дормър“ от предишното си училище в Ел Ей, където бе по-лесно да купиш алкохол и наркотици, отколкото бонбони, където учениците можеха да купят цял Холоуман, без да им мигне окото. Така че за София „Дормър“ се оказа бледа имитация, където, за щастие, нямаше алкохол и наркотици, макар там да учеха хлапета, които се смятаха за нещо повече от простолюдието. София се бе кискала тайничко, когато бе приобщена към живота в „Дормър“. Възприеха я като забележителна принцеса, преместила се от Западното крайбрежие, която познаваше цял куп филмови звезди и се обличаше като модна икона. Спасителният пояс за „Дормър“ бяха отличните постижения в учението и някои изключителни учители, тъй като повечето от преподавателите в „Чъб“ записваха децата си да учат там, а и ученолюбивите не бяха малко и успешно се противопоставяха на кликата на мажоретките и спортните маниаци, която лесно можеше да вземе контрола както над живота, така и над учебната дейност. Като цяло, учениците в „Дормър“ получаваха добра подготовка.
Селма сигурно щеше да заприлича на майка си, помисли си Кармайн, докато я наблюдаваше. Беше висока, с хубаво тяло, с руса коса на кичури, загоряла. Затова пък надменността й не бе качество, наследено от родителите. Джералд-младши бе излязъл от същия калъп и по всяка вероятност играеше баскетбол вместо футбол. Единствено Грант, най-малкият, приличаше на баща си — среден на ръст, съвсем обикновено момче. Докато другите двама гледаха с неприкрито, високомерно презрение „Том и Джери“, Грант бе като омагьосан и се смееше, макар и прекалено гръмко.
Неочаквано на Кармайн му се прииска да огледа стаите им, преди да ги разпита; измъкна се незабелязано от кабинета и се отправи към четирите спални в другия край на коридора.
Очевидно едната бе предназначена за гости, красиво обзаведена, недокосвана. „Какви късметлии бяха тези деца!“ — помисли си той, когато откри, че всичките стаи имат отделни бани. В стаите и на тримата цареше пълен безпорядък — неоправени легла, отворени врати на шкафове, от чекмеджетата висяха дрехи, някои бяха захвърлени на пода. Очевидно Кати Картрайт не бе успяла да се справи с реда, но сигурно преди раждането на Джими стаите са били значително по-спретнати. Тук всичко надаваше вик на негодувание, желание за внимание, избликваше нещастието, притиснало тримата тийнейджъри. Всяко от децата си имаше телевизор и полици с книги и играчки. Кога ли са били инсталирани телевизорите?
Стаята на малкия Грант бе в най-кошмарен вид и сред вещите му се виждаше срязана ученическа чанта, скъсан на парчета плакат на „Дормър“ и парцаливи учебници за пети клас. Проявата на яростта му към училището сигурно бе избликнала в деня, когато там се е разнесла новината за Джими, а това означаваше, че бяха минали месеци наред без никой да се опита да почисти и подреди стаята. Навярно в онзи момент Кати Картрайт е вдигнала ръце.