— Защо не? Майрън излязъл ли е от депресията?
— О, да, в мига, в който си го накълцал на парчета, задето усложнява живота на София. — Тя запали газта и сипа в тигана малко зехтин. — След петнайсет минути ще бъде готово.
— Нямам търпение.
— Взе ли решение кой ще заеме лейтенантското място? — попита комисарят.
— Шефе — извика Кармайн възмутено. — Не аз трябва да взема подобно решение.
— А кой, ако не ти? И защо викаш?
— Вие двамата с Дани.
— Глупости. Ти трябва да решиш. Двамата с Дани ще се съгласим.
— Не мога, шефе! Честна дума, не мога! Тъкмо се спра на единия и тогава другият извършва нещо невероятно! Вземи последните им два случая! Ейб закова откачения с мумията и работата му беше блестяща. Ето, казах си, той ще получи поста на Лари. След това Кори спипа документите на Фил Смит и се представи блестящо. Джон, и двамата са изключителни! Срамота е да изгубим единия, защото ще хукне в друго полицейско управление, ако не се издигне тук. Ейб е много интелигентен, обмисля всичко, чувствителен е, спокоен и точен. Кори е умен, мисли трезво, проявява инициатива, разсъждава логично и се справя. Двамата притежават различни качества, работят по различни начини, но всеки от тях ще бъде по-добър лейтенант от Лари Пизано и ти го знаеш. Затова не ми прехвърляй топката, господин комисар! Ти си шеф на отдела — ти решавай!
Силвестри го изслуша със сериозно изражение, без да трепне. Когато Кармайн се успокои, се усмихна, кимна и по лицето му се разля задоволство.
— Казах ли ти, че тази сутрин ми звънна Дж. Едгар Хувър? — попита той. — Беше особено доволен, че сме оправили кашата в „Корнукопия“, в добавка е много щастлив, че оставяме ФБР да се окичи със слава, въпреки че полицията в Холоуман е свършила работата. Е, аз се направих на тъпо провинциално ченге и се разбрах много лесно с него. Не му противоречих за нищо и настоях да вземе Мики Макоскър и екипа му във ФБР. Дж. Едгар се съгласи с огромна радост. — Силвестри изпухтя, доволен, че е постъпил хитро. — Така че, капитан Делмонико, в момента има две свободни лейтенантски места. Едното е за Ейб, другото е за Кори. Така ще разполагам с предостатъчно детективи.
— Готов съм да те разцелувам.
— Само да си посмял.
— На теб се пада честта да им съобщиш, Джон.
— Мислил ли си кого искаш в екипа си?
— За един човек съм сигурен. Племенницата ти Дилия, стига да иска да мине обучение в Полицейската академия и да получи нужната квалификация.
Силвестри ахна.
— Дилия ли? Честно?
— Съвсем честно. Тази жена е невероятен детектив, губим целия й потенциал, като я държим за секретарка.
— Прекалено стара е и прекалено дебела.
— Всичко зависи от нея. Ако успее да влезе, ще изкара. Обзалагам се, че ще успее — тя притежава хитростта и ума на семейство Силвестри. Не е нужно да бъде Херкулес, достатъчно е да умее да преследва заподозрените. Ако не се справи с преминаването над придошла река увиснала на въже, жалко. Щом завърши академията, постъпва на работа в моя екип.
— Ами хората на Лари?
— Ще ги разделя. Единият отива при Ейб, другият при Кори. Така всеки ще има по един опитен детектив, а аз ще взема новата. Ще попълним останалите места от молбите за работа.
— Дилия ще си спечели врагове.
— Едва ли. Хората очакват да има двама детективи, но ние ще разполагаме с трима.
— Никой няма да повярва, че тя е ченге! — извика Силвестри.
— И какво от това?
Чудесна новина! Кармайн тръгна от управлението с феърлейна, усмихнат и щастлив. Лятото беше почти настъпило, въпреки че рядко ставаше горещо до Деня на независимостта, до който оставаха шест седмици.
Той пое по криволичещото шосе с надвесени над него клони и се отправи към имението на Филип Смит. След като влезе през огромната порта, забеляза, че някой е копал в градината.
— Така и не открихме други тайници — призна специален агент Кели. — Твоите холоумански ченгета направо ни разбиха. Намерили сте страхотни неща.
Най-хубавото бе, че агентите на ФБР бяха готови да се приберат на собственото си игрище. Най-облекчен щеше да бъде Уол Гриърсън.
Натали Смит отвори вратата, след това постави пръст пред устните си и го поведе надолу по стълбите, далече от дупката, която бяха изкопали момчетата от ФБР.
— Вътре монтираха микрофони — обясни тя.
— А вие откъде знаете, че онова, което имам да ви кажа, не е за ушите на федералните подслушвачи? — попита той.