— А на вас изобщо не ви пука.
— Вината не е моя. Сърдете се на Филип Смит.
— Не се тревожете, и това ще стане. — Гневният изблик на Гриърсън пресекна. — Май открих как да се измъкна от това мъчение.
— Така ли? На кого се спряхте?
— Много бързо се усещате. Ни повече, ни по-малко, на господин Майкъл Сайкс.
— Аха, самият Майкъл Доналд! — ухили се Кармайн. — Той беше повишен, но тъй като Смит е бил инициаторът на повишението, не съм сигурен дали останалите от борда няма да се откажат от купона.
— Много смешно! Всъщност Фил ни направи голяма услуга. Мики се оказа невероятен.
— Мики ли?
— Така предпочита да му казваме.
— Отива му. — Кармайн протегна ръка. — Казвам ви сбогом, господине. Повече няма да се мотая по коридорите ви.
— И слава богу!
„Защо пък не?“ — каза си Кармайн, когато дойде асансьорът. Натисна копчето за трийсет и осмия етаж, на който работеше М. Д. Сайкс. Секретарското място беше заето от Ричард Оукс, който пребледня, когато видя капитана. Беше готов да припадне.
— Шефът ти вътре ли е? — попита Кармайн.
— Господин Сайкс ли? — изписка секретарят.
— Същият. Може ли да го видя?
Оукс кимна и преглътна. Вероятно това бе сигнал да влезе, затова Кармайн пристъпи напред.
Майкъл Доналд Сайкс се беше настанил зад лакираното бюро на Ерика Девънпорт, но това съвсем не бе разочарованият пренебрегван служител, с когото се бе запознал преди време. Сайкс като че ли се беше източил, облечен в копринен италиански костюм с чудесна кройка, маншетите на ризата бяха стегнати с копчета за ръкавели и вратовръзка на „Чъб“. Нищо чудно, че му е било неприятно, че са го пренебрегвали! Той притежаваше подходящите умения. На Кармайн му стана приятно, когато си помисли, че Сайкс е успял.
На бюрото пред него бе оставен кашон, от който се бяха изсипали талашитени стърготини и около десетина петсантиметрови фигурки, внимателно боядисани, вече извадени от мекото си легло — Наполеон Бонапарт и маршалите му, до един на коне.
— Господин Сайкс, изключително се радвам да ви видя тук.
— Много благодаря! — отвърна вече напереният мъж. — Какво ще кажете за новата ми придобивка? Мога да си позволя да прибавя Йена и Улм28 към битките си! Не са ли прекрасни? Изработени са в Париж от най-добрия майстор в света. — Посегна към една от фигурките, облечена в хусарска униформа. — Вижте. Това е Мюра, великият командир на кавалерията.
— Чудесно — възкликна Кармайн и протегна ръка. — Този път окончателно ви казвам довиждане, господин Майкъл Доналд Сайкс.
— Не предизвиквайте съдбата, капитане! Въпреки че в момента „Корнукопия“ е в безопасност, предадена в силни ръце — заяви новият директор.
Изпрати Кармайн до асансьора и го изчака да си тръгне, след това се върна в кабинета си и за кратко се наслади на новата си придобивка. В бюрото имаше силна лупа, снабдена с фенерче на батерии. Сайкс го включи и се взря, сините му очи станаха огромни, по бялото се откроиха червени вени. Мюра беше наблизо; той взе фигурката и я обърна, за да открие незабележим дефект, знак, че някой я е пипал. След това въздъхна, усмихна се и извади игла. Пъхна я под наметалото на Мюра и изчопли част от боята.
— Шостакович ще остане доволен — каза си той.
28
Битката при Улм е серия от малки сражения по време на Улмската кампания на Наполеон Бонапарт, завършила с капитулацията и пленяването на цялата австрийска армия. — Б.пр.