— Отровените са готови — заяви победоносно патологът. — Стрихнинът, който е погълнал Питър Нортън, спокойно е можел да убие кон. Бил е в портокаловия сок. В кръвта му няма следа от други токсични вещества, които да е приемал продължително време, и това ме навежда на мисълта, че госпожа Нортън по всяка вероятност е невинна. Когато човек се заеме да трови системно някого, трябва да има здрави нерви, защото накрая ще стане свидетел на смъртта.
— Така е, Патси. Добре че се е качила на горния етаж, за да приготви децата за училище.
— Ако вярваме на думите й.
— И децата ги потвърждават. Още са много малки, за да ги въвлече като съучастници. Слезли са долу, когато са чули звуците, които издавал баща им, и въпреки че госпожа Нортън се е опитала да ги отпрати, те са видели как умира. Склонен съм да повярвам на разказа на госпожа Нортън, че е изцедила сока, преди да се качи на горния етаж, и че не се е забавила там повече от десет минути, преди съпругът й да слезе за закуска, която винаги поглъщал набързо.
— Отровата е женско оръжие — отбеляза Патрик. — Макар че…
— По принцип е така, но невинаги. Защо реши, че отровителят не е жена?
— Заради прозореца. Говоря буквално. Сокът се е виждал през прозореца, но не е било възможно някой да стигне до него отвън. Да се възползва от внезапно предоставилата се възможност, не е типично женско качество, а убиецът е постъпил точно така. Вижда сока, влиза през задната врата, добавя конска доза стрихнин в чашата и си тръгва. Ами ако в това време някой слезе долу? Щял е да бъде заловен, значи е подготвил убедително обяснение. Не, отровителят е мъж.
— Сексист — подсмихна се хитро Кармайн. — Какво ще кажеш за декан Денби?
— А, в този случай може да е всеки и ти го знаеш! Кристалите на калиевия цианид са смесени с листенца жасминов чай в пликчето, за което лаборантите ми са готови да се закълнат, че е било отваряно един-единствен път от самия декан Денби. А пликчето е запечатано машинно, не е стегнато с телбод, така твърдят лаборантите. И четиримата поканени студенти са били мъже.
— Докато доктор Полин Денби, съпругата, е имала купон в своя кабинет — ухили се Кармайн. — Гостите й до една са били жени.
— „Купон“ е много неуважително — поправи го сериозно Патрик. — Поканата за кафе предобед не може да се нарече соаре, въпреки че сбирката е протекла точно като соаре — чели са поезия и тем подобни.
— Значи е матине, но приемам забележката. Какво ще кажеш за утринен рецитал?
— Уцели десетката, братле! Това е то влиянието на съпруга от добрата стара Европа.
— Сега вече я харесваш повече, нали, Патси? — попита угрижено Кармайн.
— Разбира се, че я харесвам! Съвършена е за теб и това е напълно достатъчно, за да я харесам. Тъкмо то надделя над неодобрението ми заради английските й надувки. Знам, че е храбра жена, любезна и много умна. Пък и има страхотен сексапил — додаде Патрик в опит да замаже положението.
Съмненията на Кармайн започваха да се разсейват, въпреки това двамата водеха този разговор от време на време. Лошото бе, че Патрик не бе разчел правилно сигналите и не си бе дал сметка колко дълбоки са чувствата на Кармайн към дамата. Ако се беше усетил навреме, никога не би и помислил да каже лоша дума за нея. Но пък тя поне нямаше нищо общо със Сандра, слава богу.
— Нещо друго в кръвта на Денби? — попита Кармайн.
— Нищо.
— Ами Дезмънд Скепс?
Патрик грейна.
— Това вече е трудна работа, Кармайн! В кръвта му няма нито лекарства, нито токсини с бавен разпад, но е изпил един коктейл в деня, когато е починал.
— През деня ли? — намръщи се Кармайн.
— Да, според мен, процесът е започнал много преди залез — може би към четири следобед, когато е изпил чаша малцов скоч с хлоралхидрат. Докато е бил в безсъзнание, убиецът е боднал игла от спринцовка в сгъвката на левия лакът и я е закрепил с лейкопласт. Останала е там до смъртта.
— Същото като при госпожа Картрайт ли?
— На пръв поглед. Приликите свършват с вкарването на иглата. Госпожа Картрайт е била убита още щом иглата е проникнала във вената, докато съдбата на Скепс е друга. Той е бил интубиран, дадено му е медицинско кураре, така че убиецът е имал възможност да причини на нещастника физическа болка в момент, когато е бил напълно обездвижен и не е можел да се защити. Приложено му е било изкуствено дишане, но не знам дали е бил включен към респиратор. Бил е горен, но нито една от раните не е била толкова тежка, че да блокира възприятието за болката — усетил е абсолютно всичко, казвам ти! Това означава, че убиецът е имал познания по медицина. Изгаряния трета степен не се усещат, защото възприятието за болка вече е ликвидирано.