— С какво е бил измъчван?
— Предполагам, че е било нещо като поялник с нажежен връх, лесно подвижен. Дори е написал името на Скепс на корема му, след като е обръснал на сухо космите по тялото и е оставил кожата издраскана и разранена. Имам подробен снимков материал. Ще бъде страхотно, ако успеем да го пипнем с анализ на почерка.
— Мечтай си, Патси.
— Докато отровата кураре все още е била достатъчно концентрирана, за да поддържа парализата, убиецът е инжектирал на Скепс разредено разяждащо вещество. Болката сигурно е била адска.
— Господи, Патси — въздъхна Кармайн, — който е убил Скепс, го е ненавиждал! Единствената друга жертва, която е била измъчвана, е изнасиленото момиче, Бианка Толано.
— По някое време — продължи Патрик — убиецът е извадил Скепс от парализата, предизвикана от курарето. Тръбата за вдишване е била махната, китките и глезените на Скепс са били вързани с единична тел, приблизително три милиметра в диаметър, достатъчно яка, за да причини пареща болка, ако жертвата се съпротивлява. А той се е съпротивлявал! Телта се е впила в плътта му, въпреки че на тези места има главно кости и не е проникнала дълбоко. — Патрик замълча и вдигна въпросително поглед.
— Предполагам, че убиецът е искал да разпита Скепс. Или е искал да чуе как властният магнат моли и хленчи като някой нещастник от дъното на йерархията в „Корнукопия“. Ала под въздействието на кураре той не е можел да говори, пък и е имал тръба за обдишване в гърлото. Това е най-важното, което ми каза, Патси. Значи Дезмънд Скепс е трябвало да говори, за да може убиецът да постигне целите си.
— Периодът, в който е можел да каже нещо, едва ли е продължил повече от час, съмнявам се обаче, че е бил толкова дълъг, Кармайн. След това Скепс е бил интубиран отново и е получил нова доза кураре — този път по-силна. Когато най-сетне е бил убит, е бил напълно неподвижен, а смъртта е настъпила от разтвор на най-обикновена сода каустик. Господи! Доколкото мога да преценя, от изпиването на скоча до каналина са минали дванайсет часа.
— И сега „Корнукопия“ е лишена от собственик и директор — вметна Кармайн. — Този факт е от национално значение. Един от най-големите инженерни конгломерати в света остава без ръководител. — Той изпухтя. — Нищо друго?
— Нищо, което да улесни работата ти. Експертите по балистика докладваха за тримата застреляни и успях да направя аутопсиите. Лудовика Бересън е била убита с 38-и калибър, макар първоначално да мислехме, че калибърът е бил по-малък, защото куршумът не беше излязъл. Загнездил се е в костта в основата на черепа. Седрик Балантайн е бил убит в стила на КГБ, с куршум 22-ри калибър отзад в главата, точно под тила. Куршумът беше вътре. При Морис Браун е 45-и калибър, в гърдите. Излязъл е през гърба, на излизане е поразил гръбнака, така че не е стигнал далече, както предполагаха хората на Пизано. Върнах ги на местопрестъплението и те откриха куршума там, където Морис е паднал. Беше прекалено сплескан, за да огледаме нарезите, но поне успяхме да определим калибъра. Това означава, че е стреляно с три различни оръжия.
— И никой не е чул изстрели — изръмжа Кармайн. — Стрелците са използвали заглушители. Сигурно онзи, който е поръчал убийствата, изрично е настоял за различен калибър, иначе, поне според мен, всички щяха да са убити с 22-ри, любимото оръжие за стрелба отблизо.
— Според Лари, стрелбата не е по силите на човек от Холоуман.
— Прав е. Ами старицата във Вали?
— Задушена е със собствената си възглавница. Имала е конгестивна сърдечна недостатъчност, но това не й е пречило във всекидневието. Но като са я затиснали с възглавницата, сърцето й е отказало много бързо. Чаршафите бяха по-намачкани, но едва ли е издържала дълго и не се е мъчила.
— А Диди Хил?
— Гърлото й е прерязано с бръснач. Не е бил намерен на местопрестъплението. Прерязано е два пъти — много хитро! Първият разрез е бил от едното до другото ухо, достатъчно дълбок, за да прекъсне вратните вени. Няма следи от борба — няма и рани, нанесени при самоотбрана. Изглежда е стояла вцепенена, докато кръвта й е изтичала, а убиецът е гледал, след това тя е паднала на колене и е припаднала. Когато е преценил, че е изгубила предостатъчно кръв и от артериите тя вече не блика, той е замахнал отново, съвсем хладнокръвно и е прерязал гърлото й втори път, много по-дълбоко, така че да стигне до каротидната артерия. Добре че беше гръбнакът да държи главата й на място.