— На това му се казва хладнокръвен убиец. Нали Ейб се е заел със случая?
— Не, ти го даде на Лари Пизано и неговите момчета. На Ейб даде старата госпожа, Биатрис Егмонт, а за Кори остана изнасиленото момиче, Бианка Толано.
Когато Патрик се намръщи, Кармайн го погледна с изненада.
— Какво има, Патси? Какво казах?
— И двамата сержанти имат намерение да се кандидатират за лейтенантски чин в края на годината, когато Лари Пизано се пенсионира. Работили са заедно страшно дълго, разбират се чудесно, но са коренно различни като хора — обясни с неудобство Патрик. — Сигурен съм, че всичко това ти е известно, дори имам чувството, че се опитвам да продавам краставици на краставичар, но понякога отвън нещата се виждат по-ясно. — Замълча, за да види как Кармайн е приел думите му.
— Слушам — подкани го той.
— Според мен, трябва да пипаш с кадифени ръкавици до момента, когато се вземе решението кой да замести Лари. Ти член ли си на комисията по назначенията?
— Ами… да — отвърна Кармайн, обзет от неудобство.
— Тогава поискай да бъдеш отстранен, при това незабавно. Само един от твоите хора ще получи назначението, а да се вземе външен човек единствено за да бъде запазено статуквото, няма да е никак честно. Всеки от двамата ще бъде по-добър лейтенант от Лари и съм сигурен, че ти го знаеш не по-зле от мен. Само че съревнованието вече е започнало и те се гледат накриво. Преценяват доколко всяка задача, която им възлагаш, е на висота. Първият случай на Ейб е старицата, задушена с възглавница. Не е минало кой знае колко време, но е повече от ясно, че в това убийство няма нищо забележително. На Кори обаче даде сексуално убийство! Той разполага със следи, интересно местопрестъпление, списък с всички мъже, с които момичето е излизало. От гледна точка на Ейб, везните се накланят в полза на Кори. Като капак, Ейб е евреин. Точно така, Кармайн, знам, че нямаш никакви антисемитски помисли, Ейб също го знае. Само че отделът е пълен с италианци и ирландци, а корените на Кори са ирландски. Фактът, че Кори прилича на евреин, в дадения момент няма абсолютно никакво значение за Ейб. Той си мисли, че ти си на страната на Кори.
Кармайн изпъшка.
— Мама му стара!
— Все още не е късно, но в бъдеще внимавай какво правиш и прояви жив интерес към убийството на Биатрис Егмонт, без да настъпваш Ейб по мазола. Не забравяй, че и двамата имат съпруги, които не спират да им натякват и предъвкват. Има огромна разлика между заплатата на един сержант и един лейтенант. Да не забравяме служебните облаги. Така че кандидатите за повишение не са двама, а четирима.
— Благодаря, Патси — промърмори Кармайн и излезе.
Когато Кармайн позвъни в дома на Биатрис Егмонт, се обади Ейб. Беше унил, в гласа му нямаше и следа от обичайния оптимизъм.
— Много ли си зает със случая, Ейб?
— Нищо подобно, Кармайн. Разговарях със съседите, със синовете й. И двамата живеят в Джорджия, но вече летят насам. Засега няма нищо — призна сержантът. — От къщата не липсва абсолютно нищо, нито една дрънкулка, и никой, включително и аз, не открива мотив за убийството на нещастната женица. Та тя е била от хората, които не биха наранили и муха.
— Май има доста такива сред убитите — безобидни хорица. Само че един или двама се отличават от останалите, затова ще ми бъде нужна помощта ти, Ейб. Все още не мога да се заема с Дезмънд Скепс, но ми е необходим човек като теб, с подход към хората, който да изготви списък с възможните заподозрени. Влиятелен човек като него със сигурност е имал доста врагове, а той не се славеше с такт и дипломатичност. Ако прецениш, че за да продължиш с Биатрис Егмонт ти трябва глътка свеж въздух, имаш ли нещо против да провериш приятелите и познатите на Скепс вместо мен?
Гласът отново зазвуча изпълнен с желание, ентусиазиран.
— С удоволствие, Кармайн. Папката на улица „Седар“ ли е?
— В момента е пред мен. Преди да започнеш, отбий се при Патси, за да ти разкаже подробностите около смъртта на Скепс. Жестока работа.
Така. Позамаза нещата с надеждата декан Денби и господин Питър Нортън да не го повлекат надолу. Беше особено важно да се заеме лично с убийството на Скепс, при това час по-скоро, а Кармайн си имаше свой подход към работата, който не включваше поемането на няколко случая. Двата, които се отличаваха от останалите, бяха Еван Пю и Дезмънд Скепс — убийствата им бяха деяние на жестоки убийци, действали обмислено и методично.