Беше време да се заеме с декан Денби.
Два колежа „Чъб“, мислеше си той, докато автомобилът се насочваше към северната част на парка Холоуман. Дърветата в огромния парк, разделен от улица „Мейпъл“, все още бяха голи, но дори така изглеждаха величествени, защото бяха стари букове, садени на групи, сред които растеше обляна от слънцето трева. Засетите вече лехи обещаваха водопад от цветове през май, а нарцисите надигаха главици сред тревата, готови да разкрият красотата си. Дрянът издаваше, че в края на първата седмица на май ще се покрие с цветове, и тогава паркът щеше да се напълни с посетители, които щяха да щракат като луди с фотоапаратите си, за да уловят красотата. Паркът Холоуман беше задължително място за посещение през пролетта.
Другата страна на улица „Норт Грийн“ беше към университета „Чъб“, чийто кампус бе единственият съперник на „Принстън“. Сред градините и обраслите в трева хълмчета се намираше колежът, а готическата библиотека „Скефингтън“ с вид на катедрала се издигаше в далечния край. Повечето от старите колежи бяха в най-високата част на парка, спретнати сгради от осемнайсети век, задушени от декоративни лози. Тук се намираха братствата и тайните общества, както и по-късно строените колежи, някои във викториански готически стил, някои имитираха джорджианската архитектура, толкова популярна през деветнайсети век, че бе навлязла и в двайсети, а имаше и чудеса на модернизма, типични за двайсети век. Той подмина намръщен ширналия се във формата на буквата Х колеж „Парацелс“, без дори да си спомни, че само преди два месеца двамата с Дездемона се възхищаваха на строгата мраморна фасада и на бронзовите пластики на Хенри Мур от двете страни на входа.
Колеж „Данте“ беше стар, анонимният му архитект не се бе интересувал от безсмъртие; беше се спрял на фронтони и тавански прозорци с прави линии, и бе истинско облекчение, че творбата му бе скрита под избуялите декоративни лози. Сградата бе модернизирана безжалостно, със замах и сега се гордееше с множество бани, добре оборудвана кухня и перални помещения. Стаите на студентите не бяха просторни както в „Парацелс“, но и нямаше нужда, защото до една бяха самостоятелни. Тъй като обучението тук бе смесено (първият колеж в „Чъб“, който допусна прием на момчета и момичета), декан Джон Къркбридж Денби бе решил да раздели половете на различни етажи и момичетата бяха изпратени в таванските помещения.
— Тук учат сто момчета и само двайсет и пет момичета — обясни доктор Маркъс Керуски, натоварен със задачата да приеме капитан Делмонико. — Догодина ще имаме петдесет момичета и само седемдесет и пет момчета, но с тази работа ще се справим, когато му дойде времето. Да знаете само колко недоволни останаха бившите ни възпитаници, когато разбраха, че вече ще приемаме жени, и най-много се страхуваме, че обичайните им дарения ще намаляват. Много от тях просто не могат да понесат мисълта, че в „Чъб“ ще се обучават и двата пола, след като в продължение на двеста години тук са учили само мъже.
Кармайн слушаше, сякаш за пръв път чуваше казаното, и се питаше как е възможно преподавателите дотолкова да са се откъснали от града, та дори не предполагат, че жителите на Холоуман се интересуват от новите социални сътресения и са запознати с тях.
— Догодина и в „Парацелс“ ще приемат жени — продължи доктор Керуски, — но при тях ще бъде значително по-лесно, защото ще разделят студентите и половината ще бъдат на горните етажи, а другата половина на долните.
Едва ли подобно разрешение щеше да допадне на феминистките, каза си Кармайн, те искаха истинска интеграция, мъже и жени да живеят на един етаж. Не че можеше да си обясни защо, макар да предполагаше, че целта на подобно смесване е да вгорчи максимално живота на мъжете.
— Доколкото знам, „Корнукопия“ е дарила сграда за женски колеж — подхвърли сериозно той.
— Точно така, въпреки че строежът ще бъде завършен едва през 1970-а — отвърна Маркъс Керуски, чийто докторат по всяка вероятност е бил по средновековни ръкописи или нещо също толкова езотерично; на „Данте“ му се носеше славата, че има учени с твърде необичайни влечения. Той отвори една врата и двамата влязоха в просторно помещение с ламперия от черно дърво, по-голямата част от стените бяха скрити от книги, подредени на полици, правени по поръчка — тук за безпорядък и дума не можеше да става. — Това е кабинетът на декан Денби.