Бе средата на следобеда. Време бе да се върне в управлението и да провери какво са научили хората му.
Ейб и Кори деляха един кабинет, но когато Кармайн влезе, вътре седеше единствено Ейб, привел глава над купчина листа.
— Как върви, Ейб? — попита той.
— За убийството на Скепс има предостатъчно заподозрени — отвърна Ейб. — До утре ще имаш километричен списък.
— Супер — въздъхна Кармайн и тръгна към отсрещната врата.
Надникна набързо при Патрик, колкото да разбере, че засега няма нищо ново, слезе в подземния гараж, седна зад волана на своя форд „Феърлейн“ — моторът все още не беше изстинал — и подкара към дома на семейство Картрайт. Не беше в настроение да чака шофьора, а Дилия и без това се занимаваше с документите.
Настроението в къщата на семейство Картрайт се беше променило драстично; след като Грант вече бе задържан за убийството на Джими, тримата останали членове на семейството бяха потънали в мрачно мълчание, най-сетне осъзнали, че Кати е мъртва. Надменната принцеса Селма бе в кухнята и се опитваше да приготви нещо за вечеря, а сълзите й капеха в купата с варени макарони. На плота бяха оставени няколко вида сирене и кутия мляко. Кармайн я съжали.
— Настържи по една чаша чедър, романо10 и пармезан — обясни той, откъсна лист домакинска хартия и й го подаде. — Избърши си лицето, издухай си носа, след това ще виждаш ясно какво правиш. — Посегна към макароните, лапна един и се намръщи. — Никаква сол във водата.
Момичето послушно отвори шкафа.
— Как изглежда рендето? — попита и подсмръкна.
— Ето го — посочи Кармайн и го извади. — Притисни парчето сирене към него и го мести нагоре и надолу — над чиния, не върху плота. Намери мерителна чаша и дръж сирената отделно. Докато го направиш, аз ще намеря баща ти. Когато приключиш, ме изчакай, става ли? Ще се справим заедно.
Джералд Картрайт беше в кабинета си на горния етаж и плачеше, също като дъщеря си.
— Не знам какво да правя, как ще бъде най-добре — призна безпомощно той, когато Кармайн влезе.
— Повикайте майка си, веднага. И вашата или нейната сестра. Не можете да оставите дъщеря си да расте, без да има представа от домакински задължения, и същевременно да очаквате от нея да се държи като опитна готвачка. Трябвало е да наемете икономка още когато Джими се е родил, тогава поне тази работа с Грант нямаше да се случи. Не можете ли да си позволите икономка, господин Картрайт?
— Не и в момента, господин капитан — смотолеви Картрайт, прекалено сломен, за да се защитава. — Мишел напусна, премести се в ресторант в Олбъни. Сега се налага да реша какво да правя с „Лескарго“ — да го затворя или да променя кухнята и името.
— За това не мога да ви помогна, господине, но предлагам да престанете да мислите за бизнеса и да обърнете повечко внимание на децата си! — заяви грубо Кармайн. Седна и погледна ядосано Джералд Картрайт. — Както и да е, дошъл съм да науча повече за съпругата ви. Вие имахте достатъчно време, за да помислите, и се надявам да сте го използвали. Тя имаше ли врагове?
— Не! — възкликна Картрайт. — Не!
— Двамата с нея говорехте ли си, след като си легнехте?
— Да, стига Джими да не ни пречеше.
— Кой от двама ви говореше повече?
— И двамата. Тя винаги питаше какво прави Мишел. Все повтаряше, че съм прекалено мек с него. — Картрайт замълча, за да избърше очи. — Говореше за Джими, притесняваше се, че другите деца са нещастни — да, прав сте, тя непрекъснато настояваше да вземем икономка. Само че аз си мислех, че преувеличава. Честна дума! Открай време разчитаме на госпожа Уилямс, която идва веднъж седмично, за да чисти.