— Госпожа Картрайт споменавала ли е някой да я следи, да я дразни? Разкажете ми за приятелките й. Разбираше ли се с тях?
— Вече ви казах, господин капитан, на Кати не й оставаше никакво време за социален живот. Другите съпруги може и да се оплакват от злобните си приятелки, да обсъждат разпродажбите, от които са пазарували, но не и Кати. Да не говорим, че нито веднъж не спомена някой мъж.
— Значи нямате представа защо е била убита?
— Никаква.
Кармайн се изправи.
— Вземете решение за бизнеса си колкото е възможно по-скоро, господин Картрайт, и доведете хора от семейството да ви помогнат. В противен случай и Джералд-младши ще си има проблеми със закона.
Картрайт пребледня като платно и наведе примирено глава над документите.
Момчето се беше лепнало за гигантския телевизор в съседния кабинет. Докато минаваше покрай стаята, Кармайн не се стърпя и нареди властно:
— Хайде, малкият, изключи го. Сестра ти има нужда от помощ в кухнята.
Момчето го послуша и въпреки че се нацупи, последва Кармайн надолу, като тътреше крака.
Сиренето бе настъргано, но имаше и поражения. Стърготините пармезан бяха поръсени с капчици кръв, а Селма смучеше кокалчетата си.
— Джералд, донеси анкерпласт — разпореди се Кармайн, докато оглеждаше издраното място. — Първи урок: когато стържеш нещо, гледай си в ръцете, щом парчето сирене стане малко.
Посоли макароните, като не спираше да дава инструкции, показа на Селма как да направи приличен сос от сирене, след това я накара да смеси половината пармезан с трохи хляб и да поръси макароните. Пъхнаха тавата във фурната, Кармайн забеляза „Радостта от готвенето“ на Кати Картрайт, оставена на един от столовете, и отбеляза на Селма десетина лесни рецепти, които нямаше да я затруднят. Тя откликна с известен ентусиазъм, след като направи (с помощта на Кармайн) прилично ястие още с първия опит. Принцесата бе само на повърхността.
— Майка ти имаше ли някакви врагове, Селма? — попита той, докато прегъваше страниците от готварската книга.
— Мама ли? — погледна го с пълно недоумение момичето. — Не! — Очите й станаха тъжни и тя замига често. — Откъде да намери време за врагове, господин капитан?
Той остави книгата и стисна лекичко рамото й. След това погледът му падна на хлапака, който се канеше да се измъкне навън, и стисна устни.
— А ти — обърна се той към брата, тъкмо когато момчето отваряше задната врата — в бъдеще ще помагаш в домакинската работа. Щом Селма ще готви, ти ще переш.
Прас! Вратата се тресна в израз на възмущението и негодуванието на Джералд-младши.
Кармайн пое ухилен към колата си. Рядко му се случваше да проявява лично отношение към семейна трагедия, но Картрайтови бяха специален случай. Не едно, ами две убийства, всяко извършено от различен убиец. Щяха да оцелеят, но благодарение на Селма, не на двамата Джералд овци. Макар да нямаше представа какво да направи, тя се бе заела да сготви нещо, когато той пристигна. Трагедията я бе отнесла в дълбоки води, но тя смело се опитваше да държи глава над повърхността.
Кармайн се върна в управлението, настани се на отрупаното с документи и папки бюро и благодари на щастливата си звезда за секретарката си Дилия Карстеърс, която по една случайност беше племенница на комисар Джон Силвестри. Ето случай, в който връзките са свършили добра работа, помисли си, докато оглеждаше спретнато подредените купчинки. Дилия беше истинско съкровище, което той получи заедно с капитанския си чин; обикновените лейтенанти нямаха секретарки, разчитаха на собствените си умения в машинописа и сами се оправяха с документацията. Странното бе, че тя работеше като секретарка на Дани Марсиано, все още с по-висок чин от неговия, въпреки това Дани му я отстъпи, макар и неохотно — после обаче се сдоби с две други секретарки.
Дилия излезе от тесния си кабинет, тесен единствено защото и четирите стени бяха заети от огромни шкафове за документи.
— Крайно време беше — заяви тя, докато разпределяше нови документи върху различните купчини.
Беше на трийсет, нисичка, обличаше се в стил, който тя наричаше елегантен, макар Кармайн да се ужасяваше от вкуса й. Днес беше избрала пъстър, натруфен костюм от букле, с пола, която едва покриваше коленете. Крака като диреци, като онези, които поддържаха пианата, бяха закрепени към тантуресто тяло, окичено с прекалено много аксесоари. Беше се наплескала с грим, къдравата й коса бе боядисана в светлорусо, а умните, блестящи, светлокафяви очи бяха скрити под толкова боички, че дори Клеопатра би ахнала. Като единствен продукт от брака между сестрата на комисар Силвестри и възпитаник на Оксфорд, Дилия бе родена и възпитана в Англия.