И двамата й родители бяха вдигнали ръце от нея. Само че Дилия нямаше никаква нужда от родителски контрол; тя знаеше отлично с какво ще се занимава и къде. Завърши с отличие курс за секретарки в лондонски колеж и в мига, в който получи сертификата си и си извади документи, тя си събра багажа и се качи на самолет за Ню Йорк. Там постъпи на работа като машинописка в главното полицейско управление на Ню Йорк, но много скоро стана лична секретарка на заместник-комисаря. За съжаление, той се обграждаше с неудачници и скоро Дилия си даде сметка, че е прекалено ценен кадър и може да работи, в който отдел пожелае — например „Убийства“.
Затова се качи на влака за Холоуман и помоли чичо си Джон за работа. Тъй като предишния ден телефонът му не беше спрял да звъни заради нея, Силвестри престъпи правилото си да не назначава близки и роднини и я взе на работа. Не го направи заради себе си, а заради Дани Марсиано, който бе затрупан с административни задължения. Онова, което Дилия не знаеше за полицейската работа, можеше да се побере на главичката на карфица, ала на чичо Джон не му хрумна нито за миг, че племенницата му е жадна за кървища и убийства, до деня, в който Кармайн получи чин капитан. Много й се искало, молеше се Дилия, да работи за капитан Делмонико, експерта в убийствата.
— Всичко това има да го чета часове наред — въздъхна безпомощно Кармайн.
— Знам, но е невероятно интересно — подчерта Дилия с изискания си оксфордски акцент. — Дванайсет убийства за един ден!
— Не ми напомняй, кръвожадно женище такова!
Тя се разсмя и прекалено високите й токчета изтракаха, докато оставяше шефа си да гледа отрупаното бюро, обзет от отчаяние.
Откъде да започне?
Логично бе да е от случаите на Лари Пизано, тримата застреляни и проститутката.
Три различни пистолета, до един със заглушители. Защо убийствата са били извършени по този начин? Какво е наложило използването на три различни оръжия? Отговор нямаше, нито пък логика. Заглушителите намекваха за професионални убийци, не бяха характерни за Холоуман и района на булевард „Аргайл“. Това пък на свой ред означаваше, че са хвърлени луди пари, за да бъдат очистени трима напълно безобидни чернокожи… Какво ли са знаели, че да ги сполети такъв край? Пизано и екипът му бяха бръкнали достатъчно дълбоко, но без резултат. Жената бе възрастна, около нея нямаше нищо особено, а младежите бяха за пример. Анализът на кръвта бе приложен и показваше, че нито един не е употребявал незаконни вещества нито в сутринта на убийствата, нито преди това. Бе повече от очевидно, че не са от хората, които някой би набелязал, за да бъдат убити от безжалостни професионални наемници. Според Кармайн, коренът на цялата тази работа беше извън щата. Макар в Кънектикът да имаше чернокожи екстремисти, гангстери и хулигани, тук не вилнееха наемни убийци, които използваха заглушители, мъже, които умееха да изберат момент, докато жертвата е на улицата и наоколо няма кой да забележи, че се свлича на тротоара, а след това да се измъкнат незабелязано.
Добре, мислеше Кармайн, оставям стрелбата и допускам, че извършителите не са от този щат, и давам на Лари и момчетата му ново поле за действие, веднага щом реша кое от разследванията ще успеем да разнищим.
След това се прехвърли на последния случай на Лари — проститутката. Нямаше човек, който да не познава Диди Хил, и то не защото се забъркваше в неприятности, нищо подобно. Макар да работеше на улицата, тя си имаше установени навици и ги следваше неотклонно. Сутеньорът й, Марти Фейн, бе една от причините, поради които никога не се забъркваше в разправии; той беше сговорчив за сводник и ценеше Диди твърде много, затова и се отнасяше добре към нея. Въпреки че вече бе на трийсет и две и осемнайсет години бе работила на улицата, изглеждаше значително по-добре от колежките си и бе успяла да опази забележителната си красота. Жалко, каза си Кармайн, защото ако беше с няколко години по-млада, спокойно можеше да стане момиче на повикване, вместо да обикаля улиците, но за жалост, когато започнаха да се използват момичета на повикване, Диди вече бе поувехнала. Бе висока метър и осемдесет, с безкрайни изваяни крака и великолепно тяло. Косата й беше боядисана в светъл цвят, имаше зелени очи, а кожата бе като мляко с какао. Това й осигуряваше достатъчно клиенти, но съвсем не бе причината за славата й. Всичко се дължеше на невероятното й умение да прави свирки; говореше се, че смучела като помпа. Това нейно умение я спасяваше от нежелана бременност, благодарение на него бе опазила доброто си здраве и фигурата си. Сводникът й Марта Фейн я глезеше, осигуряваше й хероин и се грижеше апартаментът й на „Аргайл“ да е винаги чист и спретнат. Диди му докарваше най-много пари от всички.