Според Лари, който се бе заел със случая на Диди лично, Марта Фейн бил сломен от загубата. Колкото и да разпитвал изпадналите обитатели на света, в който живееха Марта и Диди, не открил никакви доказателства за неразбирателство между сводник и проститутка. Към два след полунощ, докато тя си почивала, били забелязани да се кискат заедно. Това означаваше, че Марта е последният, който я е видял жива. Обичайното й място бе зад кметството на Холоуман, където кварталът не бе чак толкова благопристоен, колкото изглеждаше отпред. В този район имаше паркинги, складове, административни офиси, щом паднеше мрак, опустяваше и наоколо се мяркаха единствено онези, които търсеха сексуална наслада, като студенти от „Чъб“, търговски пътници и работници нощна смяна.
Силно огорчен от убийството й, дори сломен, Марта Фейн издал бързо имената на редовните й клиенти, поне онези, които знаел, и тази информация довела до няколко доста неудобни разпита на мъже, достатъчно глупави, за да отрекат, че я познават. Младите студенти от „Чъб“ били във възторг от случая, докато не осъзнали, че са заподозрени в убийство, и тогава онези от тях с богати и влиятелни татковци неочаквано настояли за адвокати и млъкнали като риби. След като адвокатите се убедили, че клиентите им са по-скоро източник на информация, отколкото заподозрени, те ги посъветвали да сътрудничат, но така и не се стигнало до разкритие. Смъртта на Диди оставаше забулена в тайнственост.
Нищичко, каза си Кармайн и добави папката с данните за проститутката към папките на тримата застреляни. Който и да го бе извършил, притежаваше хладнокръвието на доктор Полин Денби, но той се съмняваше, че тя има нещо общо с тази работа; убиецът е знаел отлично къде да намери нищо неподозиращата си жертва. Дали пък не беше някой от онези, на които е направила една от прословутите си свирки? Изяж се от мъка, Марта Фейн! Дълго има да чакаш, докато си намериш друга Диди Хол.
Кати Картрайт бе убита преди недъгавото дете да се наака в памперса. По сходен начин като Дезмънд Скепс, но не съвсем. Чаша бърбън с отрова — тъжна работа, като си помислиш, че нещастната жена е трябвало да си легне, за да пийне на спокойствие. Когато е усетила ефекта на хлоралхидрата, по всяка вероятност не се е опитала да се пребори с въздействието му, защото е решила, че е претрепана от умора, и е очаквала с нетърпение следващите няколко часа, в които да поспи, знаела, че по някое време ще се събуди Джими и тя ще трябва да стане отново, за да го преоблече. Патрик бе на мнение, че пентобарбиталът й е бил инжектиран веднага, че по всяка вероятност тя е била първата жертва, издъхнала бързо и безболезнено. Жизненоважните центрове в мозъка й бавно са престанали да функционират и тя просто се е плъзнала в небитието. Какво у нея бе предизвикало подобно състрадание? Начинът на действие издаваше, че убиецът я е съжалявал и му е било мъчно, че се налага да стори подобно нещо.
Кармайн, Кармайн! Той се изправи и усети как по гърба му се стича пот и капката си проправя път между плешките. Мислиш така, сякаш имаш едно-единствено убийство! Но не е възможно. Прекалено много престъпления, на твърде различни места, същевременно извършени приблизително по едно и също време. Освен ако някои от убийствата не са били поръчкови. Само че за тази цел са необходими много пари и комбинативен ум. Огледай проблема безпристрастно и ще разбереш, че грешиш… Може би единствената причина за подобна лавина от убийства, извършени приблизително по едно и също време, е някакво желание да бъдат причинени неприятности, а това бе просто абсурдно. Наистина немислимо! Ами рисковете? Всеки достатъчно интелигентен, за да осъществи подобен замисъл, щеше да прояви същата интелигентност, за да обмисли как да се измъкне.
Признай си, Кармайн, идеята ти хрумна едва след като научи, че Дезмънд Скепс е сред убитите. Колко находчиво да прикриеш важността на убийството му под лавина от други убийства! За прикритие обаче щяха да са достатъчни и само няколко убийства. Само че още десет! Смъртта на Джими Картрайт бе случайно съвпадение, но изглежда останалите бяха планирани. Четири други убийства щяха да са повече от достатъчни. Но десет! Пълна лудост!