Освен… освен, Кармайн, ако не се е налагало всички тези хора да умрат. Освен ако между двайсет и девети март и трети април не се е случило нещо, което да доведе до конкретната ситуация. Само че какво? О, Кармайн, Кармайн, не си усложнявай чак толкова работата! Да не си посмял да изречеш подозренията си пред когото и да било, дори пред Джон Силвестри.
Тъй като усещаше, че червейчето се бе излюпило в ума му и осветяваше всяко скрито кътче там, Кармайн остави папката за Кати Картрайт на купчината с прегледани и взе доклада на Кори за Бианка Толано.
Бианка, на двайсет и две години, се бе преместила в Холоуман от Пенсилвания преди десет месеца. От пощата и други документи в апартамента й Кори бе разбрал, че след като е завършила икономика в държавния университет „Пен“, убитата е искала да защити магистърска степен в бизнес школата на „Харвард“. Проблемът бе, че в момента нямала пари, затова си намерила работа като изпълнителна асистентка в завода за машинни части „Карингтън“, една от многобройните компании на „Корнукопия“, пръснати из Холоуман. Заплатата й била добра, тя се справяла успешно с работата и спестяванията й в банка „Холоуман“ набъбвали бързо. Кармайн потръпна, когато разбра, че живеела на третия етаж на къща на улица „Сикамор“, която делели три семейства, само на една пресечка от стария апартамент на съпругата му. Спомни си какво бе преживяла Дездемона там, убитото с гарота ченге, оставено да пази входа й. И това се водеше престижен квартал. Първо Дездемона, а сега и Бианка.
Хазяинът забелязал, че вратата й е отворена, повикал я и тъй като не получил отговор, влязъл и попаднал на голото й тяло, проснато на пода в хола. Според Патси, тя е била измъчвана, включително и с чорапогащника на врата й, стяган и отпускан многократно; имала изгаряния от цигара, била кълцана с ножица, пробождана с точно насочена пинцета, накрая убита със счупена бутилка, натъпкана във вагината. Освен временното задушаване, тя е била в съзнание през всичкото време, а в кръвта й нямало следи от наркотични вещества.
Разговорите с колегите й разкриха, че била затворена, но не и срамежлива. Отношенията й с шефа Джеймс Дорли били приятелски, но напълно професионални. Тъй като била привлекателно момиче, често я канели на вечеря и кино и тя приела няколко пъти, но без да задълбочи връзката. Мъжете бързали да обяснят, че Бианка била надменна, не ги поощрявала. Хазяинът й, любопитен старец, се заклел многократно с ръка върху Библията, че никога не е водила мъже в квартирата. Госпожица Толано била тиха и скромна наемателка. Кори не успял да научи нищо съществено и от колежките й. Ходила на едно парти, повеселила се, но дала на другите момичета да разберат, че няма да позволи нищо да застане между нея и магистратурата в „Харвард“. Разказали на Кори, че домът й в Скрантън не бил приятно място, че не поддържала връзка със семейството си и се радвала, че живее другаде. Излизала ли е изобщо? — поинтересувал се Кори. Понякога, отвръщали жените, защото господин Дорли й давал билети за театър или за светски събития, на които не можел да отиде лично. Единствената покана, която пропуснала, била за благотворителен бал — нямала достатъчно изискани дрехи, обяснила тя.
Поредната кръгла нула, помисли си Кармайн и прехвърли Бианка в купчината с прегледани случаи. Ако Кори се бе надявал случаят на Бианка Толано да му помогне да блесне, просто бе сбъркал. И неговият случай бе попаднал в същата задънена улица като случая на Ейб.
Ейб се бе постарал много с Биатрис Егмонт: не бе оставил нито един непреобърнат камък, бе разпитал всички — от боклукчиите до синовете на съседите. Най-забележителното в този случай бе личността на жертвата; всички, които я бяха познавали, без изключение, я бяха обичали. Тя не се бе натрапвала в живота на другите, нито пък в делата им, но винаги била готова да направи мил жест, да предложи разрешение или да поднесе подарък. Не бе живяла като отшелник от овдовяването си преди много години; канели я често на партита, от време на време ходела да обядва в Манхатън или да гледа някоя постановка, купувала сладки от момичетата скаути и билети за томболи, винаги присъствала на благотворителните събития, организирани в Холоуман. Познавала се добре с кмета, затова от кметството не спираха да питат как върви разследването. Доколкото Ейб бе успял да провери, от дома й не липсвало нищо, старинните китайски вази от времето на династия Мин и фламандските гоблени били по местата си, а швейцарският й часовник „Бом & Мерсие“ бил все още на китката, когато я открили. Преди да си легне, не е пила лекарства, но сърцето й отказало твърде бързо, затова не се е съпротивлявала. „Не намирам причина за смъртта й“, бе написал Ейб.