Сбогом, Биатрис Егмонт. Горкичката. Кармайн прибави и нейната папка върху купчината, която ставаше все по-висока. Оставаха неговите случаи: декан Денби, Питър Нортън, Дезмънд Скепс, Кати Картрайт и Еван Пю.
Нямаше съмнение, че декан Денби сам си е търсел неприятности, но съпругата му бе права: защо да го убиват по този коварен начин с цианид, оставен в кабинета му? Трябвало е да бъде застрелян, наръган, пребит някъде около закусвалня „Джоуи“ — дали закусвалнята беше единствената връзка между него и Джералд Картрайт, собственика на заведението? Според доклада на Патрик, пликчето било скъсано с едно движение от самия декан, а мощният микроскоп не бе разкрил разкъсани и после възстановявани места по пакетчето чай. Кражбата на двете пакетчета бе принудила декана да използва последното; очевидно му е било писано да умре точно в този ден, като отравянето бе много различно от обичайните похвати на отровителите. Някои убийци действаха напосоки, но не и този. Ще умреш в този ден, трети април, тъкмо днес… Защо цианид? За да е сигурен убиецът, че деканът на колеж „Данте“ няма да оцелее.
При Питър Чарлс Нортън бе различно. Въпреки че Кармайн бе успял да посети къщата на семейство Нортън един-единствен път, впечатленията му го накараха да отхвърли съпругата като заподозряна, въпреки че тя бе изцедила сока от портокал. Остави ги на мира, защото единственият възрастен свидетел на нещастието бе изпаднал в истерия. Утре щеше да изпрати Ейб или Кори и щеше да чака отговори на въпросите си. Независимо от всичко вече бе направил някои заключения. Първото беше, че портокаловият сок е бил точно за Питър Нортън. Каната с боровинков сок в хладилника доказа, че съпругата и децата са предпочитали да пият от него. Госпожа Нортън изцедила една чаша за мъжа си, а той имал обичай да го изпива на един дъх и дояждал препечената си филийка, докато излизал от къщата. Кармайн бе готов да се обзаложи, че Нортън е похапвал втората си закуска в закусвалня „Джоуи“. Препечената филийка и сокът имали за цел да замажат очите на госпожа Нортън.
Той бе починал на трети април след дълга агония. Това доказваше, че убиецът е разчитал на визуалния ефект от смъртта на Нортън. Кого е наказвал? Съпруга или съпругата? Това зависеше от факта колко време преди да умре Нортън е изпаднал в безсъзнание. В кръвта му нямаше следи от други химикали, въпреки че кръвната му захар се оказа доста завишена, а артериите издавали, че обича да похапва бургери и пържени картофки като дежурните полицаи. Патси бе проверил и захарта в купичката и буркана, тъй като според кръвната проба госпожа Нортън подслаждала сока. Само че не бе сигурно дали децата си слагат захар в закуската. Така и не бе открил отрова. Добре си се сетил, Патси!
Дилия бе оставила банкови извлечения в папката на Нортън. Тя беше истинско съкровище! Като управител на банка „Форт Нешънъл“, Нортън не бе имал никакви финансови проблеми. Простирал се според възможностите си и през последната година не бе теглил големи суми. Това бе всичко, което Дилия бе направила засега. Семейството му в Охайо било богато, докато госпожа Нортън била от обикновено семейство в Уотърбъри.
Метна и тази папка при останалите и се надвеси страховито намръщен над случая Еван Пю. Инстинктът му подсказваше, че това убийство е ключът, тъй като бе единственото различно от станалите. Кой беше Дрънкалото? Какво го бе подтикнало да използва този необикновен начин за убийство? Мечи капан! Не бе от малките, които имаха за цел да задържат мечката на място, докато ловецът я застреля; този капан бе достатъчно голям, за да я осакати, да нанесе такива поражения, че кръвта й да изтече. Това бе оръжие, с помощта на което човек осигуряваше оцеляването си и можеше да е уверен, че ще види сметката на мечката.
Родителите на Еван Пю бяха тръгнали от Флорида, където живееха в една от невъобразимо огромните къщи срещу някой от изкуствено прокараните канали. След като направил състояние в електрониката, бащата на Еван Пю се пенсионирал, за да се наслади на хубавия живот на място, където никога не ставаше студено, а сняг никога не валеше. Еван бе единственото им дете и животът на разследващия полицай щеше да стане невъобразимо труден, защото семейство Пю водеха и адвокат.
Оставаше единственото убийство, на чието местопрестъпление Кармайн не бе имал време да отиде. Знаеше, че няма смисъл да бърза. Жилището на Дезмънд Скепс беше запечатано, частният асансьор бе заключен, двете стълбища за евакуация в случай на пожар — преградени, и достъпът — ограничен. Ейб веднага бе отишъл там; беше работил в офиса на Скепс и оттам беше събрал информация за подчинените и познатите на магната. Противните подробности около убийството Кармайн бе научил от разговора с Патси. Също като Бианка Толано, Скепс бе измъчван, въпреки че при него не можеше да става въпрос за сексуално престъпление. И той като Кати Картрайт, Питър Нортън и декан Денби бе отровен. Въпросът бе дали приликите или разликите са важни?