Хайде пак същото, Кармайн! Пак ли реши, че става въпрос за един убиец? Нямаш абсолютно никакво доказателство, за да подкрепиш подобно предположение. Вярно, не можеш да докажеш и че убийците са повече от един. Всъщност, наемникът от друг щат е подходящо обяснение поне за половината жертви, но в такъв случай той е подходил виртуозно към тези убийства. Защо пък да не е нает убиец за всички до един? Сочи ли нещо, че не наемник, а поръчителят е извършил убийствата? Това може да пасне само на две от тях — на Дезмънд Скепс и Еван Пю. Тяхната смърт е причинена за лично удоволствие. Ако изнудването е довело до убийството на Пю, тогава нещата се връзват, чак до факта, че личността на изнудвания не фигурира никъде черно на бяло. Ако Пю беше проговорил, зорките очи на полицията са щели да се обърнат в крайно нежелана за убиеца посока. Това отново навеждаше на мисълта, че Скепс е бил главната цел. Защо обаче се е налагало да умрат другите?
Времето ще покаже, помисли си Кармайн и се почувства по-уверен в теорията си. Едва започнах да разплитам тази главоблъсканица; после пък ще се наложи да сглобявам всичко парче по парче. Утре ще подхвана нещата по обичайния си начин: ще разгледам лично всяко едно от местопрестъпленията, а Ейб и Кори ще ме следват. Жалко, че няма да могат да работят по отделни случаи! Истината е, че съм като инвалид без Ейб и Кори. Имам нужда от три чифта очи, три чифта уши и три мозъка.
Вдигна поглед към големия часовник над вратата на Дилия. Шест и половина! Кога отлетя това време? При нея продължаваше да свети, затова той надникна в стаичката.
— Прибирай се, иначе похотливите ченгета ще започнат да ти се пускат.
— След минутка — промърмори разсеяно тя, без да обърне каквото и да било внимание на шеговитата забележка. — Искам да съпоставя тези банкови извлечения. Отне ми цял ден, докато се добера до тях.
— Добре, но недей да нощуваш тук. И повикай, ако обичаш, всички на среща в кабинета на Силвестри утре точно в девет.
След като Майрън Мендел Манделбаум се беше настанил в Ийст Съркъл, той трябваше час по-скоро да се прибере.
Мъжете, които Кармайн обичаше от все сърце не бяха много. На първо място се нареждаше Патрик О’Донъл, но втори в списъка бе сегашният съпруг на бившата му жена. Нито един от двамата не бе успял да съхрани любовта си към общата им съпруга Сандра, но и двамата бяха силно привързани към София. Въпреки че Майрън усещаше особено остро отсъствието й в ехтящата от празнота къща, където вече не звучеше смях, той не се поколеба да я изпрати на изток, след като Кармайн се ожени за Дездемона, тъй като знаеше, че животът й в сравнително скромната къща на Ийст Съркъл ще бъде много по-хубав, отколкото ако останеше в неговия дом, достоен близнак на двореца Хамптън Корт, където майка й не проявяваше никакъв интерес към нея, а пък Майрън не беше господар на времето си, особено ако не искаше да изгуби онова, което притежаваше. Предбрачно споразумение, нещо напълно нетипично за 1952-ра, гарантираше на Сандра не повече от няколко милиона, в случай че той умре, но София бе нейна наследница и Майрън искаше момичето да получи имението му; беше твърдо убеден, че любимата му доведена дъщеря ще го съхрани и опази. Въпреки че тя учеше всички дисциплини — от математика до английска литература, той запозна София с една от сферите си на дейност — финансиране на филми и следене на приходите и разходите от предварителната продукция чак до разпространението в кината. Когато тя станеше на двайсет и една, Майрън бе убеден, че София щеше да притежава уменията на холивудски продуцент, професия, към която проявяваше интерес, и може би да поеме управлението на многобройните му бизнес дейности.
Предполагаше, че Кармайн подозира какво е намислил за София, но никога досега не бяха обсъждали този въпрос; бащата беше прекалено чувствителен към положението на момичето, затова не смееше да направи първата крачка, а пък Майрън бе твърде затворен. Ако скъпият му приятел Кармайн имаше реална представа за размера на бизнес империята му, едва ли би искал София да бъде натоварена с подобна отговорност. Само че той не познаваше истински дъщеря си. Докато Майрън, който бе играл ролята на неин баща между втория и шестнайсетия й рожден ден, беше доста по-наясно с характера й.