Все пак беше още здрав и очакваше да живее дълги години. Затова не виждаше причина да се доверява на Кармайн, докато момичето се радваше на щастието на шестнайсетгодишните в изпълнен с обич дом и учеше в добро училище. Не си даваше сметка обаче, че липсата на любимото му дете го кара да се чувства безкрайно самотен и го прави лесна плячка за някоя хищна птица.
Тъй като знаеше, че е винаги добре дошъл в дома на Кармайн, той отделяше по няколко дни всеки път, когато ходеше в Ню Йорк, за да посети къщата на Ийст Съркъл. Сегашното посещение обаче беше изненада; последният филм, в който участваха три известни звезди, все още не бе завършен. Пробута извинението, че парите му били в Ню Йорк, но Кармайн веднага усети лъжата. Нали парите винаги бяха в Ню Йорк. Не, Майрън беше дошъл, защото смъртта на Дезмънд Скепс беше отразена във всички вестници.
Когато се прибра, завари госта настанен в огромно кресло в хола, с чаша бърбън „Кентъки“, разреден със сода, в едната ръка, в другата стиснал брой на „Нюз“ от миналата седмица.
Беше петдесетгодишен, значително по-възрастен от Кармайн, а славата му да привлича красиви жени се дължеше на властта, която притежаваше, съвсем не на забележителна красота. Беше плешив, а малкото останала коса подстригваше съвсем късо, издълженото му умно лице бе със стиснати устни и сиво-зелени очи, за които София твърдеше, че можели да проникнат чак в душата й. Когато се изправи, за да поздрави Кармайн, стана ясно, че е нисък, слаб, сякаш безплътен.
След като се прегърнаха, той подаде списанието на Кармайн.
— Чел ли си го това? — попита.
— Прехвърлих го бегло — отвърна Кармайн, целуна съпругата си, която дойде при тях с чаша джин и тоник.
София поднесе на баща си чаша бърбън, приготвен точно както той обичаше, със съвсем малко сода.
— Трябва да прочетеш статията на Карновски за червените — отпусна се отново в креслото Майрън. — От години не бях попадал на толкова добър материал, особено в исторически аспект. Дава подробни описания на всички членове на Централния комитет, които са имали амбиция да станат главни секретари след смъртта на Сталин, а пък портретът на самия Сталин е невероятен. Как само ми се иска да разбера кои са били източниците му — та той изнася материали, които никога досега не съм виждал.
— Във всеки друг случай щях да прочета статията от първата до последната буква — отвърна мрачно Кармайн, — само че в момента ми е невъзможно. Прекалено много ми се е насъбрало.
— Разбрах.
— Клюкарка — досети се Кармайн и изви очи към София. — Кой нюйоркски банкер си е стиснал кесията, Майрън?
— Не го познаваш — смънка с неудобство Майрън, след това сви рамене. — Май е най-добре да кажа истината — въздъхна примирено той. — Развеждам се със Сандра.
— Майрън! — ахна Дездемона. — Какво, за бога, е направила нещастната жена след толкова много години?
— Всъщност, нищо. Просто ми писна от нейните дивотии — процеди Майрън, все още настръхнал.
— Ами Сандра какво ще прави? — попита Дездемона и погледна настрани към София, която седеше с напълно безизразно лице, стиснала чаша безалкохолно, което не пиеше.
— Тя ще се оправи, честна дума! Прехвърлил съм на нейно име двайсет милиона, но съм поставил условие, така че няма опасност някой алчен за пари кандидат да ги пипне, дори да се ожени за нея. Икономката и прислугата ще останат, така че ще има кой да следи да не се надруса прекалено.
София едва сега намери сили да проговори.
— Татко, защо? — попита глухо.
Кармайн много добре знаеше, че тя не пита него; така наричаше и двамата мъже.
— Казах ти, миличка, дойде ми до гуша от нея.
— Не мога да повярвам! Беше ти дошло до гуша още преди години! Какво се промени?
Ето го моментът, в който истината ще излезе наяве, помисли си Кармайн и отпи глътка от бърбъна си.
Майрън се прокашля и вдигна смутено поглед.
— Ами… аз… запознах се с една жена. Истинска дама.
— Я! — ококори се София, след това в погледа й проблеснаха гняв и ярост; когато обаче насочи взор към Майрън, в очите й се четеше единствено любопитство. — Хайде, татко, разкажи ни още!
— Тя се казва доктор Ерика Девънпорт и е главен юрисконсулт на „Корнукопия“. Живее тук, в Холоуман! Още сме в началото на връзката, но прецених, че сега, след като шефът й Дезмънд Скепс е мъртъв, сигурно има нужда от морална подкрепа. Когато й звъннах от Ел Ей, ми се стори притеснена. Не ме е молила да дойда, но аз прецених, че е най-добре да съм до нея.