Кармайн преглътна.
— Майрън, това може да създаде проблеми и да породи конфликт на интереси. Трябваше да останеш на Западното крайбрежие — рече той.
— Но Ерика ми е приятелка — настоя Майрън.
— И по всяка вероятност заподозряна в смъртта на шефа си. Не мога да те спра да се виждаш с нея, но нали разбираш, че няма начин да припари до дома ми!
— Глупости на търкалета! — възкликна Майрън, тъй като не си позволяваше да ругае в присъствието на София.
— Влюбен си, затова искаш развод — досети се Дездемона, докато прибираше празните чаши.
— Мислиш ли?
— Ами да. Ако искате още по едно, след това можем да вечеряме. Печено агнешко бутче, с глазура и гарнитура.
Двете със София отидоха в кухнята.
Кармайн наблюдаваше начумерен приятеля си.
— Майрън, в момента подобно усложнение изобщо не ми трябва.
— Извинявай. Дори не помислих. Просто ми се прииска да съм до Ерика.
— Нали разбираш какъв е проблемът?
— След като ми каза, вече разбирам. Утре ще заведа Ерика да обядваме и ще й обясня.
— Нищо подобно. Както и всички останали заподозрени от „Корнукопия“, утре трябва да е в сградата през целия ден. Може би дори и през нощта. Най-добре да й обясниш по телефона и да се надяваш, че ще приключа с нея, докато дойде време да я заведеш на вечеря.
— Мама му стара.
— Събра ти се много, Майрън. А и не очаквай съчувствие от София.
— Мамицата му!
— Речникът ти съвсем се е скапал, стари приятелю. Кажи сега какво е толкова интересно в статията на „Нюз“.
— Не чу ли какво ти казах одеве? Просто от години не е излизала по-добра статия за червените, особено за членовете на Централния комитет. Ако си забравил, Кармайн, страната ни води студена война със СССР.
— Не съм забравил. Просто в момента имам чувството, че градът ми води гореща война срещу неизвестни лица. Ето ги и напитките. Дай сега да се върнем на списание „Нюз“.
Тъй като всички, които присъстваха на срещата, знаеха, че напредъкът е незначителен, единственият, който не беше изненадан, че се събират, бе Кармайн. Единствената жена, Дилия Карстеърс, имаше отлична представа какво става, но присъстваше, за да води протокола, а не за да даде мнението си.
— Подхождаме погрешно — обясни Кармайн, след като Джон Силвестри откри оперативката. — От днес нататък отделът се връща към нормалния си ритъм. Лари, заедно с твоите момчета поемате обичайните дребни престъпления в Холоуман — говоря за случаи, които не са свързани с дванайсетте убийства от трети април. Ако не обръщаме достатъчно внимание, ще ни залеят кражби и домашно насилие, ще започнат войни между мотористи, банди и кой ли още не. Вървете да постреснете местните бандити и да им напомните, че не сме ги забравили. Справихте се чудесно с тримата застреляни и проститутката, Лари, но сме в застой и нямам намерение да тръгна по следи, които водят до задънена улица.
Лари Пизано и хората му не възроптаха. По-скоро бяха облекчени. Щом се заемеха отново с обичайните за Холоуман престъпления, процентът им на успешно разрешени случаи щеше да скочи. Всъщност, Лари бе така нетърпелив да се заеме с новата си задача, че скочи на крака, готов да действа, още преди оперативката да е приключила.
— Значи нямаш нужда от мен, Кармайн, нали?
— Нямам.
Кармайн изчака тримата мъже да излязат.
— Онова, което ще кажа, не бива да излиза от тази стая. Ясен ли съм?
— И още как — кимна комисар Силвестри. — Стигна ли до някакво заключение?
— Да, стигнах. Не твърдя, че съм прав, но за момента предположенията ми се струват добри. Смятам, че някои от единайсетте убийства — от сега нататък няма да обръщаме внимание на Джими Картрайт — са били поръчани отвън. Сигурен съм за тримата застреляни. По всяка вероятност същото важи и за отровения Питър Нортън, изнасилването на Бианка Толано, убийството на Кати Картрайт и задушената Биатрис Егмонт. Всяко едно от тези убийства е било извършено професионално, включвам и сексуалното престъпление в това число, защото е… абе, съвсем като по учебник.
— Говориш за седем престъпления, Кармайн — изтъкна намръщеният Патси.
— Точно така.
— Ами Диди Хол?
— Според мен там става въпрос за лично убийство. Същото мога да кажа и за Еван Пю и Дезмънд Скепс.