— Изпусна декан Денби. Той къде се вмества?
— Все още не съм сигурен, Патси. Инстинктите ми нашепват, че става въпрос за поръчка, но ако е така, защо нещата са чак толкова усложнени с пакетчето чай и опаковката? Защо по тях няма никакви следи? Може при него да е станало случайно.
— Не мога да повярвам! — възрази Дани Марсиано. — Във всеки друг ден бих го приел, но не и когато става въпрос за трети април. Единственото изключение е Джими Картрайт, Кармайн.
— Знам, знам!
Умълчаха се и в настъпилата тишина бръмченето на модерния климатик на Силвестри им се стори като рев.
Комисарят се обади пръв.
— Говориш за един убиец, така ли, Кармайн?
— Да. Ако съм прав, той е допуснал ужасната грешка да се заеме с всичките си жертви в един ден. Това означава, че му се е наложило да даде поръчка за някои от тях. В случая не става въпрос за някой празноглавец, а за истински виртуоз. И тъй като много добре е знаел, че допуска грешка, значи не е имал друг избор. Поради някаква причина всички тези хора е трябвало да умрат в един ден, което ще рече, че заплахата, която са представлявали, е от сравнително скоро и е трябвало да се действа незабавно. — Кармайн бе колкото мрачен, толкова и развълнуван. Всички присъстващи познаваха това изражение: той очакваше с нетърпение и същевременно се страхуваше от предстоящия лов.
Силвестри поклати глава.
— Не знам как го правиш, Кармайн, но успяваш да ни накараш да мислим като теб още преди да разберем какво става. Един убиец? Пълна лудост!
— Съгласен съм, шефе, но нека приемем, че съм прав! Да не би да е по-шантаво от предположението за дванайсет убийци? В един ден, при това в град като Холоуман? Според мен, това е единственият смислен отговор. Ако единайсет души са умрели по най-различни начини, какво би ни навело на мисълта за един убиец? Има случаи на масови убийства, но тогава убиецът е някой психар, насочил картечница към пълен с народ площад, или пък похитител е свалил самолет, защото не разбира накъде отива светът. Това е друго.
— Разбирам накъде биеш — въздъхна комисарят. — Продължавай.
— За да наеме професионални убийци, нашият виртуоз — не ми харесва тази дума — трябва да разполага с неограничени средства. Защо не харесвам думата „виртуоз“ ли? Защото поне в един от случаите е бил крайно недискретен и Еван Пю го е нарекъл Дрънкалото. Тъкмо затова не открихме никакви следи сред вещите на Пю за повода на изнудването. А поводът за изнудването просто е бил нещо, което Дрънкалото е издрънкал, ала всички, освен Еван Пю са го забравили. Това е най-трудното за доказване изнудване.
— Това вече е прекалено — отбеляза Дани Марсиано.
— Съгласен съм, звучи малко изсмукано от пръстите, но имам основание. Дай ми по-добро обяснение за тримата застреляни по поръчка, Дани! Тези безобидни хорица са били набелязани за екзекуция от мъже, които използват заглушители и умеят да се изнизват за нула време. А такъв подход е прекалено сложен за някой от Холоуман! Един инцидент лесно се преглъща, но три, извършени по едно и също време! Няма начин. Имам чувството, че онзи, който е поръчал убийствата, в момента се присмива на провинциалния ни подход.
— Значи не те познава, Кармайн — подкрепи го предано Ейб.
— Напротив, Ейб, мисля, че ме познава или поне е чувал за мен. Градът е малък, а аз доста обикалям.
— Как възнамеряваш да подходиш? — попита Силвестри.
— По обичайния начин, шефе. Поемам и единайсетте случаи заедно с Ейб и Кори. Извинявайте, момчета, но просто не мога да се справя без вас. Ако изпратя някого от вас двамата да разпитва хората, знам, че ще го свършите не по-зле от мен. Същото важи и за събирането на доказателства. Днес ще се заемем с Дезмънд Скепс. Ейб е свършил предварителната работа, така че сега ни остава да затегнем примката около „Корнукопия“.
Кармайн погледна Силвестри.
— Хартфорд може и да ви попритисне, ако започнем да задаваме неудобни въпроси. Може дори от Вашингтон да надигнат глас. Освен това съм длъжен да ви уведомя, че така нареченият ми приятел Майрън Манделбаум е луднал по главната юристка на „Корнукопия“, някоя си Ерика Девънпорт. Предупредих го и той се съгласи, че не може да я кани у нас, но го съобщавам, за да не плъзнат слухове.
Силвестри никак не се притесни от чутото.
— Че какво е още малко натиск от Хартфорд и Вашингтон, след като ме чака пресконференция след малко? Акулите вече са настървени от смъртта на Скепс, затова възнамерявам да им хвърля парчета от трупа му. Нека млъкнат, докато ги предъвкват. Дванайсет убийства ли? Какви дванайсет убийства? Аз, разбира се, ще заявя категорично, че нямаме местни заподозрени за убийството на Скепс. Нали затова са дошли от ФБР. Разчитаме на Ню Йорк и на другите финансови столици. Така смятам да представя нещата и да отмятам пресконференциите една след друга. Ще задържа акулите далече от Холоуман. — Той махна с ръка. — Хайде, вървете. Трябва да помисля.