Работата на Скепс бе чудовищна, но той не се занимаваше с всичко сам. Имаше около петдесет изпълнителни директори, които също не вършеха кой знае каква работа; около трима или четирима надолу по веригата изпълняваха задълженията на всеки директор, поне така предполагаше Кармайн. Така беше във всеки конгломерат, а „Корнукопия“ бе от скромните. Бяха му казали, че Скепс е висок, слаб, мургав, непохватен мъж, който привличал жените като магнит. Това бе гласът на властта, разбира се, както и при Майрън Мендел Манделбаум. След като се оженил за красавица, я прогонил с ревността си и повече не сключил брак. Имаше едно дете, момче, сега на тринайсет, което учеше в „Тринити Грей“. Казваше се — изненада тук нямаше — Дезмънд Скепс III. Майка му имаше пълно попечителство, което означаваше, че Скепс беше направил страхотна издънка.
Какво бе мислил Скепс за сина си или майка му не беше ясно, тъй като в целия апартамент нямаше нито една снимка. Сигурно му се е налагало да се среща с майката, но това е означавало да пътува до Орлиънс или Кейп Код, където живееше Филомина Скепс. Според информацията, с която разполагаше, в момента момчето беше с нея, защото се възстановяваше след тежко боледуване. От пет седмици не бе ходило на училище и нямаше да се върне в „Тринити Грей“ до края на учебната година. Това означаваше, че ще трябва да повтори годината. Лоша работа.
— Какво ще кажете? — попита той Ейб и Кори след обиколката.
— Че някой е изпреварил момчетата от лабораторията — заяви Кори.
— Така е — съгласи се Ейб и посочи ваза, поръсвана на два пъти с пудра за откриване на отпечатъци. Цветът на пудрата издаваше чуждата намеса.
Кармайн се намръщи.
— Моя грешка — въздъхна той. — Мислех, че ще е най-добре първо да се оправим с дребните риби, преди да пристъпим към кита господин Скепс. Май не са ни оставили много. Въпросът е дали нещо е местено и ако е местено, защо и от кого.
— От дългата ръка на Министерството на правосъдието — отвърна Ейб.
— От ФБР по-точно. Комисарят беше чул нещо, нали намекна. Само че не беше го чул от официален източник, при това го научи малко преди да започнем оперативката. Господи, мразя такива изпълнения! — извика Кармайн. — Защо не дойдат при нас и не ни кажат направо, че се интересуват от случая, вместо да се шмугват насам-натам като хлебарки.
— Сигурно са се заврели в офисите на долните етажи — наежи се Кори.
— Спокойно, момчета — нареди Кармайн.
Докато се навеждаха, за да минат под полицейската лента на входа към офисите на Дезмънд Скепс, научиха, че от ФБР наистина са ги изпреварили. Завариха вътре сто и десет килограмов мъж, висок метър деветдесет и пет, застанал по средата на главния офис, докато наглеждаше как двама от чистачите на „Корнукопия“ местят шкаф с четири чекмеджета, вече качен на количка. Беше красавец, с гъста тъмна коса, тъмни очи, но как бе станал агент остана загадка и за трите ченгета от Холоуман, тъй като всеки щеше да забележи мъж с подобен ръст.
— Като ви гледам колко сте як, господине, шкафът никак няма да ви затрудни. Или може би това е под достойнството ви? — попита дружелюбно Кармайн.
Гигантът скочи, опита се да си придаде надменен вид, но така и не успя.
— Нали няма да ми пречите? — попита той и побърза да извади документите си. — Аз съм специален агент Тед Кели от ФБР и това е жизненоважно доказателство.
— Имате ли заповед? — изви вежди Кармайн.
— Не, но мога да я извадя по-бързо, отколкото котката ви да си почисти ухото — отвърна той, — така че хич не си и помисляйте да ме спирате.