— Ухото на котката ми е съвършено чисто, специален агент Кели. Аз обаче имам заповед, така че ще отнеса жизненоважните доказателства, тъй като щатът Кънектикът, област Холоуман, ми е дал съответните правомощия. Казвам се Кармайн Делмонико. Това е Ейб Голдбърг, а това е Кори Маршъл. Момчета, изнесете доказателствения ми материал. А вие, специален агент Кели, замърсявате местопрестъплението ми. Вървете да извадите необходимите документи, след това се върнете и вземете онова, което искате, по законен път.
— Ще те пипна аз теб — изчерви се Кели. — Предупредиха ме за теб.
Кармайн повдигна въжето.
— Довиждане, господин Кели. Не се връщайте, ако не сте готов да споделите с полицейското управление в Холоуман онова, което сте научили.
Мама му стара, каза си той, застанал като победител на бойното поле. Този шкаф означава, че тази вечер по никакъв начин няма да се прибера в приличен час, каквито и номера да е замислил Майрън; до утре федералните ще са използвали всичките си връзки, за да си върнат доказателствата. Не бяха набелязали нито един друг шкаф, така че каквото и да се надяваше да открие агент Кели, то бе тук. Защо обаче ми се струва, че това не е рутинна проверка от страна на ФБР? Пристъпи към най-близкия телефон и набра.
— Дилия? Изрови веднага разрешителните ни за достъп до секретни материали. Браво, добро момиче. Твоите да са непрекъснато у теб, а моите изпрати незабавно. Не мога да рискувам федералните да ме арестуват, защото от затвора лесно не се излиза.
Затвори, когато тя се разписка, след това набра отново.
— Дани? Федералните са тук и усещам, че в държавата, наречена „Корнукопия“, има нещо гнило. Кажи на Силвестри, че му предстои значително по-тежка битка, отколкото очаквахме. Сега ме свържи отново с Дилия.
Тя беше престанала да кряка.
— Изпратих ти документите — докладва начаса, — а моите вече са в чантата, при пистолета. Има ли друго, капитане?
— Кори и Ейб всеки момент ще докарат един шкаф с папки. Доста сочен кокал, Дилия, и може да не успеем да го опазим от по-големите кучета. В мига, в който пристигне, го слагаш в кабинета ми, местите вътре колкото фотокопирни машини може да издържи електрическата мрежа и започвате да правите копия — ухили се той, — при това по-бързо, отколкото котка може да си оближе ухото. А достъп до съдържанието на документите имаме единствено ние двамата с теб.
— Ами момичетата? — попита тя с тревога.
— Хич не ги мисли тях. Ще действат твърде бързо и дори няма да забележат какво снимат.
— И още нещо — сети се тя, — те са мили момичета, но нямат представа каква е разликата между полимерна верига и верижна реакция.
— Именно.
Дотук добре, помисли си той и върна слушалката на място. Хайде, момчета, просто пренесете шкафа до управлението! Просто е мит, че едрите мъже били бавни, но в този случай се надявам да греша. Дано не смогне навреме. И дано шкафът не ми скапе задната седалка на феърлейна.
Офисите изглеждаха съвсем обикновени. Кармайн минаваше от стая в стая и разглеждаше обичайните бюра, столове, пишещи машини, телекси, фотокопирни машини и калкулатори. Накрая, сякаш бе омагьосан, той откри две малки стаи, в които бюрата бяха запълнени с огромни конзоли, които позна единствено защото понякога се отбиваше при компютрите в „Чъб“, които се даваха под наем на фирми и институции, когато в учебното заведение нямаха нужда от тях. Това бяха просто компютърни терминали, което означаваше, че някъде в недрата на сградата се криеше леденостудено хранилище, в което бяха самите компютри. Бе напълно естествено „Корнукопия“ да има своя компютърна база.
Полицейското ограждение блокираше достъпа единствено до царството на Дезмънд Скепс, приблизително половината от площта на етажа. В далечния край имаше още офиси, в които работата продължаваше в много по-семпла обстановка. Сиви панели ограждаха хората в кабинки, високи приблизително до средата на гърдите, така че щом някой вдигнеше глава, можеше спокойно да се огледа, за да види какво става наоколо. Днес доста от служителите бяха прави, вероятно притеснени от онова, което се случваше. В далечния край забеляза по-широк офис, напълно обособен, с табела на вратата, която издаваше, че това е леговището на някой си М. Д. Сайкс. Когато отвори вратата, попадна на дребен мъж на средна възраст, седнал зад огромно бюро, което сякаш го смаляваше още повече.
— Капитан Кармайн Делмонико от полицията на Холоуман. Какво означава това „М. Д.“, господине, и каква длъжност изпълнявате?
Ужасеният човечец се изправи на крака, след това отново се отпусна на стола си, пое си дълбоко въздух и преглътна.