— Майкъл Доналд Сайкс — уточни той с изтънял гласец. — Аз съм генерален мениджър на „Корнукопия Сентръл“.
— Какво е това?
— Това е централната фирма, капитане. Тя следи дейността на останалите фирми на „Корнукопия“. Те са нейни дъщерни фирми — обясни събралият кураж господин Сайкс.
— Ясно. Това означава ли, че например „Лендмарк Машинс“ няма самостоятелност? Че „Корнукопия“ я притежава?
— Точно така. Нито една от фирмите на „Корнукопия“ не притежава кой знае каква автономия.
— Значи вие сте шефът, след като господин Скепс е мъртъв.
Кръглото лице се разкриви, сякаш човекът всеки момент щеше да избухне в сълзи.
— О, не, капитане, съвсем не! Положението ми е висящо. Аз съм някъде между изпълнителната власт и управлението. Господин Филип Смит е старши вицепрезидент и изпълнителен директор. Предполагам, че той ще поеме командването.
— И къде да открия господин Филип Смит?
— На долния етаж. Кабинетът му е точно под кабинета на господин Скепс — заради гледката, нали разбирате.
— И има ключ за тоалетната на ръководния състав.
— Господин Смит има своя тоалетна.
Иха, помисли си Кармайн, но премълча. Взе асансьора до долния етаж, ориентира се по табелите и бе пресрещнат от възрастна, красиво облечена жена, която го огледа така, сякаш бе дошъл да кандидатства за портиер, след което го допусна до кабинета на господин Смит.
И от този офис имаше същата гледка в две посоки, но тук поне нямаше телескоп. Филип Смит беше висок и изискан, безупречно облечен в сив копринен костюм, вратовръзка, за каквато Кармайн беше чувал, но никога не бе виждал — ръчно рисувана коприна от някой италиански дизайнер, също като вратовръзките на „Чъб“. Ризата му беше с ръкавели от чисто злато, а обувките — ръчна изработка от „Сейнт Джеймс“ в Лондон. Беше рус, красив, говореше бавно, провлачено, като истински филаделфиец, а сивите му очи непрекъснато се стрелкаха към огледалото.
— Ужасно, просто ужасно! — възкликна той, докато предлагаше пура на Кармайн. След като полицаят отказа, той му предложи кафе и този път посетителят прие.
— Доколко смъртта на господин Скепс има значение за работата на „Корнукопия“? — попита Кармайн.
Смит не бе очаквал подобен въпрос, примигна и замълча, за да формулира отговора си.
— Всъщност не много — заяви накрая той. — Всекидневната дейност на различните фирми на „Корнукопия“ е поверена на управленските им екипи. „Корнукопия Сентръл“ е нещо като баща на огромна сюрия деца — върши всичко онова, което децата не могат да свършат сами.
Самодоволен дръвник, помисли си Кармайн, докато се преструваше на силно заинтересуван. Би трябвало да ти го върна тъпкано, като те затворя за два часа в стаята за разпити в управлението, но ти си дребна риба въпреки костюма, господин Смит.
Донесоха кафето и така Смит можа да си отдъхне, докато надменната секретарка наливаше — да не би той да се пресегне и, не дай боже, сам да се обслужи!
— Защо специален агент от ФБР души и рови наоколо, господин Смит? — попита Кармайн, щом останаха отново сами.
Този път изпълнителният директор бе готов с отговора.
— Няма как иначе, при положение че имаме толкова много договори с Министерството на отбраната — отвърна, без да трепне. — Сигурно от столицата и Пентагона веднага са проявили интерес към насилствената смърт на важен човек.
— Според вас колко насилствена е била смъртта на господин Скепс?
— Ами, аз… всъщност не знам точно. Човек просто приема, че смъртта е насилствена.
— Кога пристигна господин Кели?
— Вчера по обяд. Гротескна фигура, нали?
— Не, господин Смит, не е гротескна, защото в думата има елемент на нещо противно. Специален агент Кели е изключителен образец на мъжко съвършенство. Какво направи, след като пристигна?
— Поиска да се качи в апартамента на Дезмънд и в офиса му. Ние, разбира се, оказахме пълно съдействие.
— На някого случайно да му хрумна да позвъни на комисар Силвестри, за да го уведоми, че на местопрестъплението се появява агент от ФБР?
— Не.
— Много жалко.
— Не разбирам защо. Всички сме на една страна.
— Нима? Тези думи ми носят истинско успокоение. Както и да е, ако господин Кели е взел нещо от апартамента или офиса, полицията в Холоуман трябва да бъде уведомена, а ние не сме. Ако сте забелязали, че нещо липсва, най-добре да ми кажете веднага.