— Като изключим личния шкаф на Дезмънд, нищо — отвърна с неудобство Смит. — Държеше го в сейфа, но господин Кели имаше ключ и знаеше комбинацията. Само че нищо в него не би представлявало интерес за полицията в Холоуман — материалите бяха прекалено езотерични. А в папките бяха прибрани най-щекотливите аспекти от договорите ни с Министерството на отбраната. Вие вероятно нямате право на достъп до секретни материали, капитан Делмонико.
— Ще ви изненадам ли, господин Смит, ако се окаже, че имам.
Смит се изсмя подигравателно.
— Престанете, капитане! Вие сте твърде голяма риба в малък гьол. Не си въобразявайте, че сте нещо повече.
— Благодаря ви, че ми напомнихте къде ми е мястото. Междувременно, много ще ви бъда задължен, ако наредите на персонала на „Корнукопия Сентръл“ да съдейства на мен и хората ми. — Кармайн стана. — Благодаря за кафето. — Пристъпи към прозореца с изглед към Лонг Айлънд, погледна къщата си и се намръщи. — А сега, ако се върнете зад бюрото си, господине, ще можем да се захванем за работа.
Смит се подчини, изглежда се почувства неловко. Надменното поведение изчезна.
— Разкажете ми какво знаете за Дезмънд Скепс.
— Беше противен тип — отвърна Смит, отпуснал ръце на бюрото с дланите надолу. — Едва ли ще намерите човек, който го познава, да каже нещо друго. Въпреки че „Корнукопия“ има акции на борсата, Дезмънд притежаваше повечето, така че правеше каквото пожелаеше.
— Дайте ми пример.
— Разбира се. Вземете „Корнукопия Рисърч“. Всички бяхме против създаването на наша лаборатория, главно защото нашите компании обхващат най-различни индустрии, но той настоя. Това означаваше да се построи огромна сграда, в която да се вложат стотици милиони. В едно отношение беше прав — вече не ни се налага да се молим на външни лаборатории да ни вършат работата. Когато той открадна Дънкан Макдугъл от „Петробрит“, „Корнукопия Рисърч“ бе напълно завършена. Макдугъл е един от тримата на този свят, които са в състояние да ръководят лаборатория от подобен мащаб. Защо се оплаквам ли? Защото никога няма да успеем да си върнем вложеното. Дивидентите спадат.
— Вие бяхте ли близък с господин Скепс?
— Естествено! Сближихме се дори повече, когато той се ожени за Филомина. Тя бе съвършената съпруга на магнат! Образована, красива, обаятелна, скромна, каквито трябва да бъдат жените, въпреки че рядко се срещат такива. Напоследък всички до една са уличници. Дезмънд беше полудял по Филомина, особено след като се роди Дезмънд Трети, но по никакъв начин не успяваше да овладее ревността си. Чистачът на басейна й бил любовник, също и градинарят, и телефонният техник, дори момчето, което разнасяше вестници. Накрая нито един мъж, който искаше да опази работата си, не смееше да я доближи и горката жена получи нервен срив. След като се възстанови, напусна Дезмънд завинаги, въпреки че нямаше нищичко. Уважавам я, капитане, наистина много я уважавам.
Кармайн сведе поглед към листата.
— Открих една госпожа Скепс с адресна регистрация в Орлиънс, Масачузетс, господине. Означава ли това, че живее в лишения? Налага се да ми обясните защо не е имала… нищичко.
— Дезмънд прекали, когато тя подаде молба за развод — обясни Филип Смит. — Преследваше я, нае частни детективи, които не я изпускаха от поглед, дори отвлече Дезмънд Трети, въпреки че тя не му отказваше да вижда детето. Докато делото влезе в съда, тя си беше намерила адвокат като слънце, Антъни Бера. Накратко казано, дадоха й пребогата издръжка и попечителство върху Дезмънд Трети. Купи си имот в Орлиънс и миналата година изпрати момчето да учи в „Тринити Грей“. Въпреки че бе ангажирала господин Бера да се погрижи за интересите й, тя не е отмъстителна жена, капитане. Позволяваше на Дезмънд да се вижда със сина си и не беше отровила ума му срещу бащата.
— Ясно. От колко време са разведени?
— През ноември ще станат пет години.
— А господин Скепс имал ли е интимни отношения с друга? Има ли любовница? Приятелки?
Филип Смит му се стори раздразнен.
— Аз пък откъде да знам?
— Контактували сте непрекъснато с него.
— Не и когато ставаше въпрос за жени, капитане! Всички знаят, че не одобрявам подобни своеволия. — Той си пое дъх. — Вървете питайте Ерика Девънпорт!
Любимата на Майрън!
— Защо? Тя ли е споделяла нощите му?
— Определено не. Тази жена е истински айсберг. Само че най-вероятно знае мръсните тайни от живота на Дезмънд.