— Разкажете ми за айсберга, господин Смит.
— Чувствам се като портаджията на класа!
— Портете тогава, господин Смит.
— Ерика е главният юрисконсулт на „Корнукопия“ и отговаря за договорните споразумения и всичко останало в цялата компания.
— Какво ще рече „и всичко останало“, господине?
— Аз пък откъде да знам? Разни недискретни приказки, потенциални клевети и обиди, компрометиращо поведение от страна на висшия персонал.
— Леле! Господин Скепс здраво е държал юздите.
— Налагаше му се. Често работим с Пентагона.
— Значи спокойно може да се каже, че госпожица Девънпорт оглавява личното КГБ на „Корнукопия“.
— Колко сте груб! Всъщност тя има докторска титла. Доктор Ерика Девънпорт. Вече десет години работи за нас. Завършила е икономика в „Смит“, след това е записала право в „Харвард“. После й се е наложило да се примири с досадната стажантска работа в някаква правна фирма в Бостън. Когато дойде при нас, ние финансирахме доктората й по корпоративно право в „Чъб“. Тя е плашещо интелигентна жена! Преди десет години пое правния отдел на „Корнукопия“ от Уолтър Симъндс. Годините, които е прекарала в Бостън, не са минали напразно, капитане. Ние се сдобихме с шлифован диамант.
— Разкажете ми за произхода й, детството й, господин Смит.
— Бели, англосаксонски протестанти от Масачузетс, богато семейство. — Смит заоглежда съвършено поддържаните си нокти. — Познава подходящите хора. Казвали са ми, че била най-красивата дебютантка сред връстничките си.
Това пък как се вместваше в цялата картина — зачуди се Кармайн. Рядко се случваше някоя дебютантка да започне работа в скучна правна фирма в Бостън.
— Благодаря, че ми отделихте време, господин Смит. Моля ви, не забравяйте, че какъвто и интерес да проявяват федералните към „Корнукопия“, тук преди всичко разследваме убийство. — На път към вратата се спря. — Къде е правният отдел?
— На долния етаж, точно под мен.
Надолу по стълбицата! Очевидно доктор Девънпорт също бе заслужила големи прозорци с гледка в две посоки — освен, разбира се, ако не се окажеше, че кабинетът й е значително по-малък.
Не беше по-малък. Женското присъствие се усещаше още с влизането: вази с пролетни цветя, тапети в дискретен пастелен цвят на двете плътни стени, дървените части бяха боядисани в бледозелено, за да отиват на кожените мебели, персийски килим с преобладаващи розови нюанси върху пода от светло дърво. Стаята веднага издаваше, че тук работи жена. Глупости, помисли си Кармайн. На жената, която Филип Смит описа, би й отивало повече черно кожено облекло и вериги. Една жена не би се издигнала до върха на „Корнукопия“, ако не беше хитра, пресметлива, безпощадна и напълно безсърдечна. Единственият човек, за когото би проронила сълза, бе тя самата. Горкият Майрън!
Тя излезе да го посрещне, което му предостави добра възможност да я прецени. Да, ето я истинската принцеса от частните училища, разцъфнала и прекрасна. Той знаеше, че е родена на 15 февруари 1927, което означаваше, че е на четирийсет години, въпреки че спокойно можеше да мине за трийсетгодишна. Беше средна на ръст, с изключително грациозни движения, слабо, жилаво тяло и невероятни изваяни крака. Облеклото й беше перфектно, като се започне от кобалтовосинята рокля с разкроена пола доста над коляното и френските обувки на висок ток. Малките обеци на винт бяха с двукаратови диаманти, а единственият диамант на верижка на врата й бе поне четири карата. Русата й коса на кичури бе подстригана по мъжки късо и сресана напред, така че подчертаваше съвършена костна структура под загорялата кожа; устните й бяха червени, пълни, носът с малка гърбица, така че изглеждаше орлов, а огромните й кобалтовосини очи бяха в тон с роклята. Това бе кралицата майка; как ли бе успявал Дезмънд Скепс да я държи в подчинение?
Той протегна ръка.
— Капитан Кармайн Делмонико от полицията в Холоуман — представи се.
От пръв поглед бе започнал да променя мнението за начина, по който тя се бе издигнала до върха на „Корнукопия“; толкова красива жена спокойно можеше да постигне желаното по гръб. След това срещна погледа й и категорично отхвърли идеята за издигане от хоризонтално положение. Тя наистина беше хитра, пресметлива, безпощадна, напълно безсърдечна и използваше тези свои качества без колебание, за да си получи желаното. Със сигурност презираше женските хитрини, но сразяваше противниците със собственото им оръжие.
Стисна ръката му като мъж, но за съвсем кратко и му посочи да се настани на стола за клиенти, а тя се отпусна зад бюрото. Ерика Девънпорт никога не би се поставила съзнателно в положение, в което би загубила и частица от извоювания с много усилия авторитет.