Лавина от убийства

— Разбрах, че имаме общ приятел — започна той.

— Майрън Манделбаум ли? Да. Жалко, че ми е забранено да се срещам с него на негова територия, но разбирам защо е така. Кой да предположи, че Дезмънд може да умре?

— Да, наистина, кой? Не и вие, нали така, доктор Девънпорт?

— Не. За мен беше истински шок.

— Мислите ли, че има нещо общо с дейността му?

— Честно да ви кажа, нямам никаква представа.

— А сега какво ще стане — по отношение на бизнеса?

— Ще изчакаме да разберем какво е записано в завещанието на Дезмънд, тъй като той беше мажоритарен акционер и почти изцяло собственик на „Корнукопия“. — Също като Смит, тя сведе поглед към ноктите си, дълги, лакирани в бледорозово. Едва ли беше лесбийка, помисли си той.

— Кога ще бъде прочетено завещанието?

— Зависи от адвокатите му, които са в Ню Йорк. Доколкото знам, утре ще дойде някой със завещанието. Синът му сигурно ще наследи всичко, а човекът, определен за законен настойник на малкия Дез, ще може да се разпорежда.

— Дори да е така, бих искал да получа копие от завещанието веднага след като бъде прочетено — помоли Кармайн. Реши да промени тактиката. — Забелязахте ли нещо различно през последните дни, доктор Девънпорт? Настроението на Скепс, например?

Тя се намръщи и се замисли.

— Не.

— Имате ли представа коя беше жената в живота му?

Тя се изсмя.

— Това ли? Според мен, нямаше такава.

— Вие сте красива. Не бяхте ли вие?

— Със сигурност не съм била аз — отвърна напълно спокойно тя. — Той не харесваше блондинки, както сам ще разберете, щом видите госпожа Скепс.

— Нито един от двамата не е сключил брак повторно.

— Не. Нито пък е погледнал друг партньор. Поне аз така смятам.

— Защо са дошли от ФБР?

— Предполагам, заради договорите ни с Пентагона.

— Появата им предизвика ли смут в „Корнукопия“?

Тя изви тънко изскубаните си вежди.

— От къде на къде? „Корнукопия“ не е извършила нещо нередно. Сигурна съм, че присъствието им е рутинно.

— Не ми приличате на доверчив човек.

Тя се напрегна.

— Какво искате да кажете?

— Просто чувство. Имате ли да ми кажете нещо друго?

— Не — отвърна отсечено тя, след това се усмихна чаровно, с което подсказа, че си е спомнила факта, че Майрън, когото много харесваше, е неразривно свързан с Кармайн Делмонико.

— Тогава ви оставям да си вършите работата.

Навън, в коридора, се натъкна на Ейб и Кори.

— Закарахте ли го? Всичко наред ли е? — попита той.

— Дундуркахме го като бебе, Кармайн. Оставихме Дилия да се разпорежда с него.

— Добре.

— Кое е това готино парче? — попита Кори.

— Доктор Ерика Девънпорт. Прелестна е, но отровата й е смъртоносна.

— Не беше ли новото гадже на Майрън?

— За съжаление, да.

— Стига, Кармайн, Майрън не е чак толкова наивен — заяви Ейб.

— Нямаше да се притесня особено, ако беше поредната златотърсачка, но случаят не е такъв. Красотата й може и да не е достатъчна, за да поемат хиляди кораби на бой, но работата й, в съчетание с интелигентността й като нищо може и да се окажат печелившата комбинация. Но пък това не е моя работа. Докъде е стигнал специален агент Кели?

Кори и Ейб се разсмяха.

— Не се зарадва особено, когато разбра, че шкафът е на забранена територия, за която няма заповед. Сега ще му се наложи да тичка до Хартфорд и там да търси федерален съдия. Затова го изпратихме при Дъг Туейтис — Тома Неверни.

Кармайн се ухили.

— Чудесно! Там ще отвиси часове наред.

Тримата решиха да похапнат в стола на „Корнукопия“, където за огромна изненада на Ейб и Кори, Кармайн ги поведе към гигантска маса, на която обядваше самотният Майкъл Доналд Сайкс. Жертвата на Кармайн — очевидно изолираният служител бе набелязаната жертва — отначало ги погледна с неудобство, след това се зарадва.

— Нямате ли ключ за трапезарията на висшия състав? — попита Кармайн и започна да разтоварва от таблата порциите задушени миди, пиле с ориз и лимоново желе с круши и сметана.

— Ако искам, мога да го взема — наежи се Сайкс.

— Храната там не е ли по-хубава?