— Там е бедата, по-хубава е. И значително по-скъпа. Аз обичам простички неща. Вече се запознахте с Филип Смит — едва ли имате желание да ви надува главата с приказки кое вино е най-подходящо за телешките пържоли. Голям досадник е този тип.
— Не сте ли почитател на виното, господин Сайкс? — намеси се Кори.
— Не съм почитател на нищо, когато става въпрос за храни и напитки — призна господин Сайкс. — Но ако говорим за метални войничета, това е друга работа.
— Значи сте разгърнали Шайло11 в мазето? — подхвърли Ейб.
Сайкс го погледна презрително.
— Нищо подобно! Аз съм почитател на наполеоновата ера! Аустерлиц и Маренго.
— И Ватерло ли? — вдигна вежди Кармайн.
— Ватерло е също като Гражданската война — тази битка е позната на всички.
— Богати ли са хората от ръководния състав на „Корнукопия“? — смени темата Кармайн, докато се питаше дали военните игри на господин Сайкс се разиграват и по време на завладяването на индустриални гиганти. Тогава игрите в мазето със сигурност щяха да бъдат издигнати на съвсем различно ниво.
— С изключение на нас с Ерика Девънпорт, всички са богати като Крез. — Майкъл Доналд Сайкс внимателно наряза желето на кубчета и разпредели сметаната върху всяко парченце. — Те се познават открай време — всички са от семействата, дошли на „Мейфлауър“, всички са учили в префърцунени частни училища, завършили са университета „Чъб“. Никак не бих се изненадал, ако се окажат и роднини. Бащата на Дезмънд Скепс разчиташе на завидни връзки, иначе никога не би намерил капитал, за да създаде „Корнукопия“. До 1938-а е произвеждал автомобилни части, но това било дребна работа, няма начин оттам да са дошли парите за „Корнукопия“. Поне му е стискало да поиска достатъчно заеми от близки и приятели, за да се изстреля нагоре. В добавка е бил страшно умен и не е разпилял акциите. Щом Втората световна война започнала да се отплаща, той побързал да върне заемите с лихвата и от там нататък вардел компанията също като пес, захапал кокал от динозавър.
Виж ти, виж ти, помисли си Кармайн и се отпусна назад. Служебното положение на господин Сайкс може и да е едно нищо, но той със сигурност е добре запознат с мръсотийката. Браво, обичам клюкарите.
— А какво е мястото на Филип Смит в тази схема? — попита той.
— Вързан е със семейство Скепс — хем е кръвен роднина, хем са роднини по брак. Невероятно богат е! Вече знаете какви заплати и премии получават. Излиза, че ако си от богато семейство, автоматично ти се полага нещо повече, отколкото на другите. Вземете Гъс Първи, управителя на „Лендмарк Машинс“ — това е евфемистичното име за полеви и морски оръдия. Тя не е нито от най-големите, нито от най-печелившите фирми, но Гъс изкарва почти колкото Фил Смит. Същата работа е с Фред Колинс от „Поликорн Пластикс“ и Уолъс Гриърсън от „Дормъс“ — турбините. Ще паднете, капитане, ако разберете какви пачки носят у дома. Ако трябва да сме честни, и президентът на Щатите ще падне, ако научи. Не знам за какво работят, знам само, че не е за пари. Всеки от тях може спокойно да си живее като плейбой чак до смъртта си и пак да не стопи дори наполовина онова, което има.
— Пуританска работна етика навярно? — подхвърли Ейб.
— Или може би импулс да изкарат още повече? — допусна Кори.
— Ха! — Майкъл Доналд Сайкс лапна последното кубче желе. — Не вярвам да е нито едното, нито другото. Според мен, животът на плейбой ще ги отегчи, но не биха издържали и по цял ден да си стоят вкъщи при съпругите си. Избягват жените си дори когато не свалят мацки. Вие можете ли да си представите Филип Смит потен, докато прави секс? Няма начин! Това не може посмъртно да му се случи.
— Сайкс е напълно луд — заяви Кори, когато си тръгнаха.
— Може и да е луд, но благодарение на него научихме много за мъжете, които са на върха на „Корнукопия“ — отбеляза доволно Кармайн. — Филип Смит, Гъс Първи, Фред Колинс и Уолъс Гриърсън. Чудесни стари англосаксонски имена, очевидно придружени с богатство не по-малко от на чичо Скрудж. Знам, че трябва да се заровя в документите, които специален агент Кели искаше да докопа, но също така трябва да се поровя и около тези четирима господа, тъй като всеки един от тях разполага с достатъчно пари, за да наеме професионален убиец.
— Говорим за вълка, а той в кошарата — подхвърли Кармайн минута по-късно, когато специален агент Кели слезе от асансьора. — Как върви? — попита приветливо той. — Взехте ли заповед?
— Я ми кажете, капитане, всички ли в този маломерен щат са пълни откачалки? Шефовете ми са убедени, че комисар Силвестри е готов за мъжете в бели престилки, а пък съдията, който най-сетне благоволи да подпише заповедта, приличаше на излязъл от роман на Лонгфелоу!
11
Град в САЩ, край който се е състояла една от решителните битки по време на Гражданската война през XIX век. — Б.пр.