— Един хубав университет — заяви надуто деканът — трябва да е пълен с произведения на изкуството! Всяка вечер благодаря на Господа за „Чъб“.
Минаваше осем, когато Кармайн влезе при криминалния патоанатом в сградата на Областната администрация на улица „Седар“. С криминалния патоанатом бяха първи братовчеди, въпреки че на пръв поглед никой не би предположил, че имат кръвна връзка. Патрик беше синеок, с кестенява коса и светла, обсипана с лунички кожа; Кармайн имаше тъмнокехлибарени очи и черна чуплива коса, която винаги поддържаше късо подстригана. Бяха синове на сестрите Черути, едната от които се омъжила за момче от семейство О’Донъл, а другата за момче от семейство Делмонико. Макар Патрик да бе десет години по-възрастен от Кармайн, щастливо женен, баща на шест деца, нито една от тези разлики не бе в състояние да заличи огромната обич между братовчедите. Кармайн, единствен син, бе останал без баща на тринайсет. Като любимец на овдовяла майка и четири по-големи сестри, той не знаеше как да проявява мъжество, благодарение на което да оцелее в света, докато двайсет и две годишния Патси не се намеси, за да попълни празнините. Не се държеше като родител, двамата бяха като братя.
Патрик бе и съдебен лекар, и криминален патолог, затова бе успял да стовари по-голямата част от задълженията на заместника си, Гъставъс Фенъл, който обичаше да дава показания в съда и водеше нестихваща война с Негова Чест Дъглас Туейтис, своенравния областен съдия на Холоуман. Патрик бе подробно запознат с новостите в съдебната медицина и държеше екипа си в течение на всички нови открития във връзка с кръвните групи, серума, космите, влакната и всичко, което престъпникът би могъл да остави като подпис. Най-голямото му главоболие бе непрекъснатата липса на средства, за да може да купи оборудване за анализ на пробите, но след закриването на медицинския изследователски център, известен като „Хъг“, семейство Парсънс му бяха дали електронен микроскоп, операционен микроскоп „Цайс“ и още няколко специализирани микроскопа, нови спектрометри и газов хроматограф. И те, както и най-новите модели центрофуги и други по-малки апарати, бяха прехвърлени в лабораторията му от „Хъг“ и оттогава той работеше в най-добрата криминологична лаборатория в щата и дори — доста интересен страничен ефект — бе успял да убеди Хартфорд да се съгласи с исканията му за нови уреди. Щедрото дарение на семейство Парсънс очевидно му бе спечелило и благоволението на губернатора, твърдеше Патрик.
Моргата бе пълна с носилки на колела, нещо, което се случваше единствено след самолетна катастрофа или тежка верижна злополука на магистралата. Тази вечер обаче не беше така. Всички тези притихнали, все още облечени тела, бяха жертви на убийство. Освен тях имаше и други трупове, които чакаха вниманието на патолога — необясними смъртни случаи, за които лекарят бе отказал да подпише смъртен акт или от полицията настояваха за аутопсия.
На едната стена се виждаха няколко врати от неръждаема стомана, общо шестнайсет, а залата приличаше на притихнал индустриален кошер, докато двама лаборанти вадеха аутопсираните тела от камерите и ги отделяха настрани, да не би да ги объркат с жертвите на убийство и останалите, които все още не бяха прибрани. Кармайн знаеше, че навън, на рампата, са спрели ванове и катафалки, изпратени от погребални бюра, за да откарат освободените тела, екипите не спираха да недоволстват, защото патологът бе настоял да пристигнат веднага, без отлагане!
Кармайн влезе в залата за аутопсии, където Патрик бе застанал край дългата маса от неръждаема стомана, в единия край снабдена с огромна мивка и отточни канали от двете страни. Два съвсем обикновени кантара за месо бяха поставени на удобно място, няколко колички с покрити инструменти бяха застопорени наблизо.
Еван Пю беше освободен от мечия капан; устройството бе оставено върху пейка с мраморен плот, оградено с колички. Кармайн пристъпи първо към него, огледа го, но не посмя да го пипне. След като Патси бе издигнал стена около него, значи бе особено опасно. Сега, след като бе вече махнат от жертвата, се виждаше, че капанът е шейсет сантиметра широк в основата с пружината, а покритите с кръв, ужасяващо остри зъби бяха по пет сантиметра дълги. Не бяха нито с шипове, нито назъбени, просто остри като добре наточени ножове. Основата, захваната към тавана на дрешника, бе достатъчно широка, за да може човек да пъхне вътре крака, по един от всяка страна на пантите, когато иска да го разтвори и заложи, заключи Кармайн. Виждаха се шест дупки за болтове, по три от страната на всяка челюст — една в средата и по една в двата края. Бе очевидно, че са пробити наскоро. На другите места металът бе ръждясал, докато дупките разкриваха блестящата повърхност отвътре. Убиецът ги бе направил сам.