— Горкият Гъс! Северен Холоуман е истинска дупка. — Кармайн отново тръгна към вратата. — В девет утре сутринта имаме среща в кабинета на Силвестри, нали знаеш?
Светлините по брега на източен Холоуман трепкаха сред клоните на дърветата, с които градчето беше известно, докато Кармайн паркираше форда си „Феърлейн“ на Ийст Съркъл малко преди девет същата вечер. Автомобилът беше немаркиран, полицейски, с модифициран 8-цилиндров двигател, с твърди пружини и амортисьори, на пръв поглед твърде неугледен; откакто стана капитан, Кармайн получаваше миналогодишния модел всяка година, затова нямаше и маркировка. Пое по стръмната, виеща се, павирана пътека към входната врата на дома си, натисна бравата и влезе. Дездемона никога не заключваше и навярно имаше право да изтъква, че едва ли някой престъпник ще посмее да влезе в къщата на капитан Делмонико. Подобни твърдения бяха едно нищо в големия град, но в Холоуман всеки знаеше къде живее Кармайн, факт, който имаше колкото предимства, толкова и недостатъци.
Жените му се бяха събрали в кухнята, просторна стая, където се хранеха, когато нямаха гости, а официалната трапезария с красивата маса от „Лалик“ в комплект с полилей пазеха за тържествени случаи. Кухнята бе обзаведена в бяло, безупречно чиста; по отношение на интериора втората съпруга на Кармайн се бе съобразила напълно с неговия вкус и бе приела, че е значително по-добър от нейния, така че никога не оспорваше решенията му.
Тя бе застанала пред високия кухненски плот и довършваше лазанята, докато доведената й дъщеря разбъркваше енергично салатата. Плотовете бяха по един метър високи, тъй като Дездемона Делмонико бе метър и осемдесет и девет боса; не ги направиха по-високи единствено заради София, която бе едва метър и седемдесет, а и за да могат да продадат къщата, ако някой ден се наложеше. Косата на Дездемона бе разрошена, тъй като тя непрекъснато прокарваше пръсти през нея. Макар да бе опитна готвачка, често й се случваше да я обземе паника заради ястията, които приготвяше, без значение, че лазанята бе сравнително лесна гозба. Майката на Кармайн и сестрите му се бяха заели да я обучат как да приготвя ястия от типичната за Южна Италия кухня, напълно чужда за Дездемона, англичанка до мозъка на костите си. Независимо от всичко, от време на време тя имаше блестящи постижения в готварството. Когато нейна приятелка дойде на гости от Линкълн, я научи да приготвя традиционното печено със сос и зеленчуци, също и овнешка яхния с лук и картофи, които съпругът и семейството му похапваха с огромна наслада. Как бе възможно у тях никога да не слагат картофите да се запекат около бутчето! За Дездемона това бе огромен пропуск. Също и сосът, който се приготвяше от соковете на печеното.
Когато се обърна да поздрави Кармайн, веднага стана ясно, че има съвсем обикновено лице с големичък нос и изразена брадичка, ала щом грейна усмивката, то се преобрази, стана привлекателно, големите й спокойни очи с цвят на дебел лед се озариха. След раждането гърдите й се бяха налели, а това бе единственото, което преди липсваше на великолепното й, макар и прекалено високо тяло. Изваяните й безкрайно дълги крака караха мъжете да я намират за неустоима. Не че някой смееше да изрече подобни думи, докато тя бе икономически директор на „Хъг“; бракът бе сътворил чудеса с нея.
Веднага пристъпи към Кармайн и се приведе цели десет сантиметра, за да го целуне, докато София чакаше нетърпеливо реда си и подскачаше от крак на крак.
Дъщеря му — наближаваше седемнайсет — бе наистина прелестна; приличаше повече на майка си, Сандра, която бе предпочела кариера в Холивуд. София бе естествено руса, синеока, с дребни изящни черти, с тяло, за което мечтаеше всяко момиче. Майка й може и да бе наркоманка, която продължаваше да живее на Западното крайбрежие, но София бе умно момиче, амбициозно, с повече здрав разум, отколкото баща й и пастрокът й, прочутият продуцент Майрън Мендел Манделбаум, биха предположили, че е възможно да притежава детето на Сандра. Беше напуснала Ел Ей, за да избяга от разрушителното влияние на майка си, когато Кармайн и Дездемона се ожениха преди девет месеца, и беше попаднала в тийнейджърски рай — квадратна кула на три етажа с панорамна тераса. Бе установила, че заради местоположението няма начин да кани тайно гости, но бързо бе преценила, че предимствата са много повече от този дребен недостатък, пък и тя не бе бунтарка по природа. Въпреки че към стаята й имаше малка кухня, тя почти винаги се хранеше с баща си и мащехата си, с която се разбираше отлично.