Блага Димитрова
Лавина
Драги читатели,
Моето обръщение към вас може да бъде само от въпроси, а не от отговори. Изобщо въпросите дават повече простор. Отговорите ограничават. Да умееш да поставиш въпрос — това значи да събудиш безброй отговори. Истината ще се намери някъде в това диалектично, многопосочно и разноъгълно търсене. Да задавам въпроси в книгите си — това е моят израз на доверие към читателите.
Да изгубиш пътя
значи да стигнеш до снега…
Всяко зърно от този камък, всеки
минерален отблясък от тази планина,
пълна с нощ, за него единствен съставя
цял един свят. Самата борба към
върховете е достатъчна да препълни
едно човешко сърце. Трябва да считаме
Сизиф за щастлив.
Ако лятото е аксиома,
защо в снега има магия?
Групата алпинисти по мястото им в редицата при тръгването:
Найден, водачът
Присмехулникът, радист
Деян, отсъствуващият
Горазд
Зорка
Асен, Философът
Поетът
Бранко
Скулпторът
Зиморничавият
Слав, операторът
Рад, Мълчаливецът
Димо
Момчил, Суеверният
Андро
Дара
Никифор, Амбициозният
ПРОЛОГ
Снежен бордов дневник
Прелиствам белите страници на снега.
Зная, че тъкмо там е написано това, което търся. Никъде другаде. Само че не разбирам снежната азбука.
При корабокрушение дневникът остава — за да разкаже на живите как се умира и може би да им загатне как да живеят.
При потъването под лавина случаят е по-особен. Затова и бордовият дневник има по-друг вид. В полусвяст издъхващият го е вписал по белите листа на снега с дъх, с пръсти, с конвулсии. Трябва да се опитам да разчета този шифър.
Снегът е изплъзваща се, променлива, но по-трайна книга от всяка друга. Като се стопи напролет, ще се превърне в потоци, в подземни сокове, в мъзга по дърветата, в облаци, в дъжд, в атмосфера, която ни обгръща. И азбуката му ще се промени. Знаците, вдълбани в снега, ще се озвучат като магнитофонен запис. Викай вятъра на помощ!
Гласът, заровен в преспите, многократно ще повтори ехото си: ще се стопи, изпари и разсее в пространството, за да се върне пак в снега.
Гадая по празните страници. Трябва да разчета тайното писмо, лаконично надраскано, и да го предам някому. За да го напише в последния си миг, когато дъхът му се е свършил, човекът е имал нещо важно да съобщи. Нещо, което му е проблеснало в самия край.
Пипнешком, наслуки, като азбука за слепи, разчитам впечатаното в снега. Релефни думи, мисли, въздишки, изтриващи се при докосване. Сякаш възстановявам йероглифи, а ключът е загубен.
Чувствувам се неука майка, получила от сина си последното му писмо от фронта. Няма кой да й го прочете. Цялото село е неграмотно. Сричам непознатите букви с догадки.
Мъртвите говорят с мълчание, записано на бялата лента на снега. Опитвам се да озвуча лентата и тръпна от боязън, че всяко надникване може да изтрие записа завинаги.
Превръщенията на снега от ръка на ръка, от лед на вода, от вода на въздух предават тайнописа.
Слепешком тръгвам в бяла тъмнина.
Първи дял. ДО ЛАВИНАТА
Сняг
Пада, пада. Сняг върху сняг.
Всичко засипва. Изчезват скали и дървета, пътеки и урви. Сякаш никога не ги е имало. Дори формите им се изгубват. Сняг навсякъде.
На утрото осъмвам на друга планета. Бяла, заоблена, тиха. Още неизследвана.
Забравям къде е било земя, къде камък, къде пропаст. Всичко се изравнява. Ръбовете изчезват. Ъглите се заглаждат. Пъстротата се стопява. Крясъкът на боите заглъхва.
Нямо безбагрие.
Вали бяла забрава.
Който е изгубил пътя, как ще го намери?
Няма път.
Белота. Нищо.
Но в бялото се съдържат всички цветове. Един лъч е достатъчен, за да разложи белотата и да възникнат седемте бои на дъгата с техните безброй подгласни тонове.
От белотата ще разцъфне пъстрина.
От бялото яйце на снега ще се пукне пролет.
Никой цвят не може да бъде така чист. И никой цвят не може така да се омърси и опетни, както белият.
Снегът е тих, търпелив тъкач, опънал стан от земята до небето. Какво тъче денем и нощем така кротко и крепко?
Докато ние спим, се трупа лавината. Снежинка по снежинка, сън по сън.
В тишината зрее гърмът.
Безстрастен сняг. Пада, пада.
Стъпки в снега
Стръмен откос, навеян от пресен сняг. Би могъл да бъде от някоя мъртва планета, отдавна изстинала, ако по него не бяха впечатани тези следи. Водят нагоре в планината. Към връх или към пропаст?