Суеверният, който все още знае нещо повече от другите, се противопоставя:
— Много е далече! Най-малко два часа бяг дотам!
— Докато телефонът даде връзка, докато пратят хеликоптер, горивото ни ще свърши! — извиква Дара.
— Няма кой да ни помогне, ние сами! — казва Димо.
Вече с безнадеждно настървение ровят снега.
Суеверният поглежда часовника на китката си: затъпкан със сняг, като потънал в ледена река, той все пак продължава да цъка. Злокобно прозвучава това цъкане до слепоочника на полузамръзналия човек. Всичко наоколо е вковано в лед — природа, хора. Само времето неспирно тече. Само реката на времето не замръзва.
Дара запитва едва чуто:
— Колко, откак…?
Суеверният произнася със свенлива надежда в погледа:
— Стават чудеса! — но гласът му сам не си вярва.
Не посмява да изрече колко време е минало. С мъченическо упорство се влачи по корем, ринейки снега с вдървени ръце, без да престава ни за миг.
Другите поглеждат краката му. През разкъсания клин прозира месото: опухнало, мъртвешки жълто. Между вълнените чорапи и глезена — лед. Обущата не могат да се откъртят от тези отекли ходила, бухнали като втасало тесто.
Тревожно се споглеждат.
— Ще тичам до хижата за помощ! — казва Андро и се спуща презглава надолу по урвите.
Със счупена ръка да тичаш по снежни, хлъзгави стръмнини — това е възможно само при афект, когато вътрешното равновесие е нарушено, за да можеш да пазиш външното равновесие.
— Сто-о-ой! Ня-я-я-ма вре-ме-е-е-е! — се провиква след него Суеверният и добавя тихо на себе си: — Оная ще ни изпревари!
Развихря се надпреварване със секундите. Изпаднали в шок, четиримата действуват с луда енергия. Премръзнали, безчувствени ръце ровят.
Чуждата ръкавица се докъсва на ръката на Дара. Никифор й подава своята. Тя го отблъсква и продължава отчаяно с голи пръсти на дясната ръка, с котленосини нокти да чопли вледенения сняг. За миг поспира, духа си в пръстите по стар навик и веднага подновява неистовото ринене. Пръсти като черни съчки, обгорени от снега.
Все по-бавно копаят, все по-безнадеждно.
Постепенно прониква в тях бялото безпаметство на снега.
Сблъсък с истината
Андро тича стремглаво надолу, хлъзга се по стръмнините, пада, вдига се отново и със скокове се хвърля през преспите. Счупената му ръка виси, завързана през врата с шала на Горазд. Той вярва, че този шал струи животворна любов в него, за да надмогне болката и губенето на свяст.
Но хижата е все още далече — на колко хиляди пронизвания от болката в ръката?
Сякаш стъпва на ръката си.
Той прегазва костите й, претрошава ги на ситно и продължава да тича.
Деян, най-после начело на истинската спасителна команда, се спира на отсрещния рид и не вярва на очите си. Спуща се към това залитащо видение.
Причакват го в дола. Насреща им връхлита снежен човек. Почти се сблъскват. Андро ги поглежда с размътен поглед. И той, и спасителите мислят, че халюцинират.
— Андро! — извиква Деян.
— Деяне! Закъсня! — изшепва Андро и припада в ръцете му.
Навеждат се над него да го свестяват.
По изтерзаното му лице и тяло четат участта, постигнала цялата група алпинисти.
Невъзможно е да се съвземе, за да ги упъти.
Ориентират се по неговите дири, вдълбани в снега по урвите напряко. Стъпките му ги подканят да бързат, да не заобикалят по странични пътеки.
Последният снежен сфинкс
При затрупаните — без промяна.
Сняг, сняг. Твърд. Сбит. В гравитационен колапс.
Едвам изравят една вледенена фигура. Снегът се е набил навред по лицето и тялото. Невъзможно е да го изчегъртат.
Откройва се характерният профил с орловия нос на Скулптора. С отворена уста. Сякаш сънува чешма и пие в съня си жадно.
Пие буца сняг.
Това е последната му автоскулптура. Напомня причудливите снежни сфинксове, които той ваеше по върховете на непристъпните скали.
Само торс и глава. Крайниците отсечени от лавината. Прилича на някаква древна изкопана статуя.
Навеждат глави пред тази невероятна творба.
Един бял сфинкс с гипсирани очи гледа в безкрая.
Живи вградени в снега
Четиримата, изнемогващи от изтощение, мраз и отчаяние, продължават да ровят снега. Все по-бавно и по-бавно.
Дара се натъква на нечия раница. Отвътре изпада малко транзисторче. Дара машинално включва копчето.
Избликва глас, неправдоподобен сред околната мъртвешка тишина. Със сух, безпристрастен тон дава сведения за нивото на река Дунав:
— Виена, плюс 236, спадане 14. Братислава, плюс 329, спадане 9. Будапеща, плюс 305, спадане 18. Нови Сад, плюс 347, спадане 4. Оршова, плюс 348, спадане 2. Черна вода, плюс 264, спадане 4…