— Батко, ей там има пътека! Защо се мъчиш оттук?
— Трябва да изкача този връх, момче.
— Защо?
Живото лице на балканджийчето е осветено от две умни, любознателни очи, искрящи от хитринка.
— Знаеш ли, какво е отговорил Тенсинг, като го попитали защо е трябвало да изкачи Монт Еверест — най-високия връх на света?
— Какво? — казва момчето сдържано.
— Тенсинг, планинско чедо като тебе, отвърнал: „Защото Еверест съществува!“
Момчето поглежда към гребена на билата. Вижда ги през своите детски, удивени очи. Върволица върхове, нарамили облаците.
Стъпките в снега, макар и със следи от патерици, водят нанякъде.
Водят нагоре в планината. Към връх или към пропаст?
Стъпки в снега. Правят планетата обитаема.
Викат ни настойчиво да тръгнем по тях, да ги продължим по-нататък. Накъде?
По-нататък не е утъпкано…