Водачът се отдръпва встрани, затъва в дълбокия сняг и ни изчаква. Останалите не променяме равномерния ритъм на вървежа си. Държим се за този ритъм като за вътрешна опора. Крачим, загледани пред себе си. Ще го подминем подобно крайпътен дънер.
Единствен Деян, отсъствуващият, е някак в съгласие със задържането на Водача: неговото празно място раздалечава втория от третия и забавя движението. Но скоро ще се настигнат и те.
Този упорит, съгласуван, ритмичен ход дава тласък на втория и той излиза напред да проправя пъртина. Водачът си поема дъх, докато се източим останалите 15, взирайки се изпитателно в лицата ни поред.
Кой от нас ще отстъпи?
Едно след друго се нижат край него различни лица, повечето от тях млади, с едно и също изражение на човек, решен да върви докрай въпреки всичко.
Лицето на Присмехулника — винаги несъответно сериозно, от което ти става още по-смешно. Той няма да отстъпи поне от чувство за хумор.
Отсъствуващото лице на Деян. Чело, разсечено от една загрижена бръчка. Застаряващо лице. Той не би отстъпил от чувство за отговорност. Ако бе дошъл…
Лицето на Горазд, вътрешно все обърнато назад към Зорка, която го следва. По-скоро ще умре, отколкото да отстъпи.
Детското лице на Зорка, полускрито под прихлупената качулка. Влюбените не се сещат за отстъпление.
Профилът на Асен, Философа — изострен, насочен някак навътре. Нечетлив. Навярно съмнения, противоречия, страхове — ситни, незабележими като молци — го разяждат отвътре. Но ще отстъпи последен, за да удържи връх над себе си.
Занесеното лице на Поета. Няма ни крачка назад да отстъпи заради биографията си. Името „поет“ задължава.
Руменото, още хлапашко лице на Бранко. И насън няма да отстъпи, за да докаже, че е пълнолетен мъж.
Издяланият като камък профил на Скулптора. Този волев, широк подбрадник. Няма да отстъпи от срам пред другите и пред себе си.
Настръхналото лице на Зиморничавия — няма да се огъне, макар че ще му бъде все по-студено. Единственото, което ще го топли, ще бъде мисълта, че не отстъпва.
Прехласнатото лице на оператора Слав. Дали вече не съжалява, че не го заставих да се върне? Късно е. Няма път назад. Впрочем, загледан в красотите на пейзажа, той е сляп за опасността.
Заключеното лице на Рад, Мълчаливеца. Всичко е загубил. Няма какво повече да губи, за да се плаши. И мъртъв няма да отстъпи.
Какво делово изражение! Димо. Сякаш не върви, а оре снега. Такива не отстъпват.
А лицето на Суеверника — съсредоточено, сякаш подслушва тайни гласове. Няма да отстъпи от инат: да не се поддаде на суеверието си.
Лицето на влюбения Андро — бледо, унесено, сякаш бълнува. И в пропаст да го поведа, ще върви като сомнамбул.
Момчешкото лице с чип нос на Дара. Щуравите са най-решителни и верни. Ако щат всички вихрушки да я хванат за косите и да я дърпат назад, няма да отстъпи от опърничавост.
Ето го… Самото лице на амбицията. Съперникът ми Никифор. По-скоро ще застави мене да отстъпя, за да покаже, че той, бившият водач, е най-издръжлив. И че е бъдещ.
Никой няма да отстъпи.
Първите стават последни
Най-после и Найден се нарежда най-отзад и поема в нашите стъпки. Водачът е воден от групата. А групата е водена от някаква вътрешна, неотменима воля.
Застудява.
Зиморничавият вече губи надмощие над слабостта си и зъзне:
— Крайно време да започнат да изработват мразоупорни тъкани, топлопроводни чорапи и ръкавици!
— Не искаш ли гащи с реотани? — се обажда Присмехулникът.
Водачът върви след последния. Сега той съобразява стъпката си според другите.
Никифор усеща погледа му в гърба си като жило.
Дара гласно се присъединява към мислите на Водача:
— Сега Деян гризе жиците от яд. Благоразумието е бич за своя носител.
Водачът възразява по-скоро на самия себе си:
— Деян служебно е възпрепятствуван да дойде!
Никифор издебва момента да го клъцне през рамо:
— Докато аз бях отговорник, той бе зарязал и служба, и всичко! Нямах по-дисциплиниран катерач от него!
Водачът Найден не му остава длъжен:
— По твое време задачите бяха по-леки…
— Май Деян бе против този траверс… — вметва Суеверният, наливайки масло в огъня.
— Нищо подобно! — го пресича прибързано Водачът.
Бранко от позицията на своите 21 години е безпощаден:
— Деян остарява. Минава в графа „ПРОТИВ“.
Дара се залива от смях:
— Сигур на Деян му пламтят ушите. Все той ви е на мерника.
Независимо от това всеки поотделно какво мисли за случая Деян, в групата се утаява една обща присъда, неотменима и строга: