Крачи пред нея и с едно подръпване на въжето възстановява равновесието й. Сякаш по това въже се прелива цялата му нежност към нея. И стойката на Зорка се изправя с почти свръхестествена решимост да върви срещу премеждието. Каква увереност и пълно упование в широкия мъжки гръб пред нея, който я води под закрилата си.
Навремени Горазд се обръща да се убеди, че тя го следва. И от нея, слабата, добива сила. В очите й той се вижда пречупен като лъч и върнат обратно към себе си, променен, обичан, удивен от собствения си образ.
Андро изотзад следи всяко движение на двамата. В неговия поглед се получава двойно пречупване: той вижда как другият се отразява в цялото същество на девойката. Търси непостижимия полъх на любовта. Предугажда промените по лицето на Зорка при всяко придръпване на въжето.
Двамата вървят, свързани с едно въже. А третият далече зад тях е привързан с невидимо продължение на същото въже, което го тегли напред и му дава невероятна сила.
Пред очите на Андро се сливат фигурите им. И този двоен силует е неговият хоризонт, който му затуля всичко останало.
Самотникът се вживява в чуждата любов
Поетът е роден самотник. Твърде много мисли и копнее за любов, за да може да я реализира.
Със своите опънати антени той лови чуждите трепети и си ги присвоява. Водовъртежното чувство между тримата: Зорка, Горазд и Андро, безмълвно и необяснимо на самите тях, търси израз и въплъщение в неизречените образи на Поета:
Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Срещне те стар познат и се провикне: — Какво става с тебе? Не мога да те позная!
Ние сме онова, което кара другите да кажат: — Не си ти!
Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: — Какво става с мене? Не мога да се позная!
Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние.
Ние сме, когато станем своята противоположност.
Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си.
Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Така си мисли Поетът с ритъма на стъпките си в снега. Този монотонен ритъм на вървежа като някаква пулсация приобщава всички ни към сънното ядро на всемира, отвъд времето и пространството, в безмълвния кладенец на звездния сняг.
Поетът може би познава любовта откъм единствената страна, която истински я разкрива и осветява: неосъщественост.
Поетът върви унесен. Може би една от формите на споделена любов е поезията.
А в сянката на облаците снегът помрачнява все повече и добива сив, студен, металически отблясък, от който нещо в нас се отдръпва като при насочено острие на нож.
Този, който върви напред, се уморява най-много
Смяна на втория с третия.
Присмехулникът се оттегля встрани, омаломощен от борбата със снега и стръмнината. Малко забавяне, докато бъде заместен от следващия.
— Редът на Деян! — мисли гласно Дара.
Сега напред би излязъл Деян. Невидимото му присъствие за миг пробягва като тръпка на опомняне през всички нас. Навярно би се огледал внимателно, би претеглил на везни вятъра и снега, би повел групата с онази съобразяваща стъпка, свойствена само на възрастта и опита.
Асен отвръща на Дара отдалеч:
— Гробищата са пълни с незаменими хора!
— Друго не можа ли да измислиш? — отеква Дара.
Никифор се обажда:
— Само Деян може да ни оправи в буря.
Суеверният добавя с един особен тон в гласа си, от който неволно изтръпваме:
— Никой друг не познава така планината!
Дори Бранко, дето не зачита авторитети, признава:
— Старите алпинисти са му измислили прякор: Деян Маркировката!
Присмехулникът пак запазва последната дума за себе си:
— Ако беше тук, нямаше да му обърнем толкова внимание!
Водачът най-отзад по навик търси слабичкия, невзрачен силует на отсъствуващия, за да провери по него посоката, която е избрал.
Другите в стремежа си да прогоним растящото безпокойство от липсата му си разменяме заядливи бележки за другаря, готвил се много по-издалече и по-сериозно от всички нас за този траверс, а единствен неуспял да дойде по непонятни причини.
— Жалко за нощните му тренировки! — напомня Зиморничавият.
— Не си отспа човекът! — добавя Никифор.
Дара ни успокоява:
— Сега си отспива на тавана!
Празното място на Деян се заема от следващия.
Нов пъртиноразбивач — нова сила във всички
На първо място излиза Горазд.
Неволно го поглеждаме през очите на Зорка.
Едва сега проличава колко едър и широкоплещ момък е той и как привлекателна е неговата мъжествена грозота.