Той превъзмогва гордостта си и запитва Никифор сериозно:
— Да се връщаме ли?
— Късно е! — отсича Никифор, наслаждавайки се на унижението на съперника си.
Скулпторът мята кос поглед към Зиморничавия. Сега не си разменяме подигравателни усмивчици. Съперничеството между водачите вече се превръща в заплаха за живота на всички ни.
Водачът, преглътнал и тази обида, настоява към Никифор:
— Е, какво ще посъветваш?
— Колективно посъветване! — поднася го другият.
Водачът се обръща към цялата група:
— Назад или напред?
Напрегнато мълчание. Сега ни липсва Деян.
— Правили сме и по-трудни преходи! — напомня Бранко.
— Да, но с нас е бил Деян! — вмята Суеверният.
Дара се удря с юмрук в главата:
— Как не го доведох насила! Да го хвана за окапалата коса и да го повлека насам!
Откриваме, че Деян е опорна точка при разпадане на групата. Дори отсъствуващ, той продължава да е спойката при рухването. Той е виждал не само фактите, но и техните последици.
Присмехулникът ни ужилва:
— Да взема радиовръзка и да питам какво да правим?
Неколцина възразяват засегнати:
— Не сме малки да питаме!
Никифор, изчакал да узрее неговият час, ни предлага спасителна идея:
— Ще вървим, щом сме тръгнали!
Звучи като откритие. По-скоро самоувереният му глас ни убеждава, отколкото самото предложение.
Въздъхваме облекчено. Намерено е някакво разрешение, макар и същото. Важното е да имаме лозунг, който да следваме.
Зиморничавият, съгрят от указанието, се присъединява:
— Да вървим, че както бях изпотен, якето ледяса на мене!
Някой си припомня за кураж:
— Миналата зима на Злия зъб, помните ли…
Дара се съживява:
— Хайде, че и моят шал замръзна, реже врата ми като гилотина!
Водачът се обръща с гръб към вятъра, но трябва да се върти, за да бъде поне отчасти гърбом към него. Мъчи се да разтвори картата. Вятърът я мачка и захлупва над лицето му. Суеверният и Зиморничавият я прихващат и се силят да я държат опъната, без да се скъса. Никифор вади компаса.
— Къде сме? — пита някой, без да се надява на отговор.
— Някъде тук! — Пръстът на Водача прави неопределен кръг по картата.
След бързо съобразяване Найден излиза напред, извиква нещо, но воят на снеговея го заглушава. Вместо да огледа околността, да провери върху себе си силата на бурята, той още веднаж изпитва с поглед хората си. Нов пристъп на вихъра го поваля. Пак се изправя, отърсва глава от снега, сякаш иде на себе си от лош сън. Вдига ръка. Взел е внезапно решение.
Очакваме да ни спре, да ни върне. Има още възможност да намерим път за връщане. Но реакциите на групата са различни от онова, което всеки един поотделно мисли и чувствува. И Водачът най-точно изразява груповото състояние. Извиква нещо с цяло гърло. Близките до него четат по устните му:
— Ускори ход!
Понася се ехо от човек на човек:
— Уско-ри! Ус-ко-ри!
От силует на силует пробягва тръпка като по жица и ни пронизва с нов ток сила.
Присмехулникът, сгърбен долу на земята като топка от сняг, предава в микрофончето:
— Ел-Зет 23, Ел-Зет 23! Чуваш ли ме? Тук Орловец! Продължаваме в посока към Зъба! Продължа-ва-ме!
Ех, по-друго си е да предадеш в базата „Продължаваме“, отколкото „Връщаме се“! Радистът добавя:
— На всяка цена ще изпълним задачата!
Ускоряваме стъпки.
Искри сняг
Като от префучаващ край нас влак хвърчат снопове от искри, обжегват ни и ослепяват. Вървим със затворени очи. Представяме си:
Деян е в базата. Узнал е от радиста в каква посока сме тръгнали. Чул е гласа на Присмехулника. Всичко е наред. И изведнаж този лозунг на края: „На всяка цена ще изпълним задачата!“ Опитният Деян е озадачен. Лозунгът говори тъкмо за обратното. Ако всичко е наред, защо е нужно да се декларира?
Виждаме го: застанал до прозореца, гледа навън. Лицето му е отражение на лошото време. Снегът пада, засилва се и като рояк слепи мушици се удря в стъклото на прозореца. И мислите му като слепи снежинки се роят и удрят о разгорещеното му чело и мигновено се топят:
„Защо ги изоставих?
На всяка цена ще изпълним задачата! Значи, има нещо, което прави задачата неизпълнима или трудно изпълнима.
Още не е късно. Мога ли да ги настигна?
Не са малки, сами ще съобразят.
Барометърът спада главоломно.
Луди глави. Можеш ли да ги спреш?
Трябва да съм с тях. Каквото и да става, с тях…“
На всяка цена ще изпълним задачата!
Ние вървим срещу ледените искри.
Деян непременно ще ни настигне.