Групата не понася фалшива нотка. Наежва се като таралеж срещу бъбривата Дара:
— Без отклонения! Главното!
Гротеската звучи като дисонанс. Не ни разведрява. Ние очакваме не пародийни измишльотини, а някакво обяснение на необяснимото.
Да излъжеш очакванията на групата — то е почти равностойно на измяна. Дара ядно от безсилие смъква тона:
— Е, добре де! Питам Деян: „Е, последно?“ — И знаете ли какво отговори? — „Невъзможно ми е!“ — А той ме е учил да зачеркна тази дума от езика си! — „Зачерквам те от всички скали!“ — му тръснах и си тръгнах. А оня, Сивият, зад гърба ми: — „Плоска като линолеум, да я препъхнеш под вратата!“ — Мисли, че ме засяга! Как издържа Деян под оня нисък таван?
— Пак нещо ново е открил! — Водачът се сили да придаде убедителност на гласа си.
Нетърпеливият Бранко казва:
— Откога открива тая цветна телевизия и още не се вижда!
— Привел се, подпира с рамо гредореда на тавана да не падне! — прибавя Дара.
Контрапункти
Ако не бе ниският таван, как щяхме да измерим висотата на простора? Ако не бе пушекът, как щяхме да усетим чистия въздух?
Някъде високо в ослепителната белота на снега се открояват атлетични плещи, сливайки се с верига хребети.
Снежна безбрежност.
Височината запалва по лицата ни цвета на здравето.
Групата ни е от 16 души. Вървим решително, с пресни сили. Колкото повече се изкачваме, толкова повече билото изглежда, че се издига. Минаваме край пирамидка от наредени един върху друг камъни, полузасипани с пухкав сняг.
Никифор, досега крачил нагоре, отстъпва на следващия да пробива пъртина и докато ни изчака да подминем, ни сочи пирамидката:
— Маркировка на Деян!
Това напомняне не е без скрит умисъл. Единственият облак, който тегне над всички, е отсъствието на опитния ни другар, най-възрастния между нас.
Асен теоретизира наум:
„В колектива отсъствието е по-осезаемо, отколкото присъствието!“
Пръв тръгва Найден, Водачът. Дара, временно на последното място, пита младежа, който сега минава над нея при зигзаговидния обход:
— Какъв е твоят коментар, треперко?
Зиморничавият последен от всички е вдигнал яка. Отвръща уклончиво:
— Шефът му не се е навил за неплатен отпуск.
Дара, която още не може да се нарадва, че ни е настигнала и вече не е сама в планината, се провиква:
— Затова аз винаги искам платен отпуск! Като ми откажат, грабвам неплатен!
Никифор заема последното място в редицата. Той все търси повод да напомни на Дара за дисциплината:
— Ти си едно нарушение! — и сочи отклоняващите й се дири.
— Вие, дисциплинираните, сте нарушение на природата! — се препира Дара.
Зад смешките се долавя първото пречупване на настроението ни. Един далечен тревожен сигнал, който се силим да преодолеем вътре в себе си. Липсата на Деян става все по-осезателна с напредването ни в планината. Късите, отривисти разговори се въртят все около него. Ясно е, че той е бил организиращата и сплотяващата сила. Без него групата ни се разслоява на отделни враждуващи токове.
Единствен Слав, операторът, е щастлив от отсъствието на Деян.
Зиморничавият се обръща към него:
— Голям късмет извади!
Слав, тъкмо снима с камерата челото на върволицата, му намига:
— Веднъж и на мене да ми провърви!
Водачът, като че ли забелязал с някакво око на тила си, че го снимат, изведнъж се обръща и се заканва с пръст на оператора.
Изобщо никой от нас не му позволява да го снима. Самата същност на алпинизма е бягство от погледите, смелост пред самия себе си, а не за показ, не за облаги и слава. Операторът винаги крадешком ни хваща, без ние да го усетим.
И сега навежда надолу камерата, уж я поправя:
— Нещо засича!
— Гледай ти да не засичаш! — го подканя Присмехулникът да върви, да не изостава.
Радиовръзка със света
Присмехулникът, който е радист в групата, поглежда часовника си:
— Време за сеанс!
Спираме. Използуваме миговете за пренагласа на товара и облеклото. Ако нещо убива, увисва, пречи, ако отнякъде подвява, ако шалът задушава — сега го оправяме. Едва при вървежа нагоре влизаме истински в дрехите си, в кожата си и се срастваме с товара си.
Радистът надява слушалките:
— Какво да съобщя?
Гласът му не сменя комичната си скокливост на скакалец. Навикът да ни разсмива се е превърнал в негов характер.
Водачът придава самоувереност на тона си:
— Групата е тръгнала в пълен състав по маршрута!